Ватикана – Ватиканов хълм 78 м.

Ватикана – хълм Ватикана 78 м.

 

 

Дата на изкачване: 23 ноември 2023 година.
Държава: Ватикана
Връх: хълм Ватикана – 78 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 49 (Най-ниската точка-първенец в Европа)
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 36 м.
Разстояние на прехода: 1 км.
Време за изкачване: 15 минути с транспорт.
Необходима екипировка: Удобни обувки и търпение за опашките.
Описание на изкачването: Почти никакъв преход.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване: В апартамент 4 нощувки
Ограничения: Да, може да се обикаля само с бус от музея.

 

Карта на маршрута до Ватиканов хълм от музей Ватикана

Пътят на Пернишкия покорител: От Монако до Папските градини

Пиза: Една кула, две сгради и един „Макдоналдс“

След като покорихме Монако, нашето пътешествие продължи към Италия. Тръгнахме рано сутринта, защото ни чакаше сериозен преход от 350 км до Пиза. Пристигнахме в Пиза с една основна цел – Площада на чудесата (Piazza dei Miracoli). Там ни посрещнаха три архитектурни шедьовъра:

1. Наклонената кула: Световноизвестната камбанария, която започва да се килва още по време на строежа си през XII век заради меката почва. Гледката на живо е още по-абсурдна – сякаш всеки момент ще реши да легне за почивка.
2. Катедралата „Успение Богородично“ (Duomo): Величествена сграда в романски стил с фасада от сив камък и бял мрамор, която стои гордо до кулата.
3. Баптистерият: Най-голямата кръщелня в Италия, известна с невероятната си акустика и купол, който прилича на огромна корона.След културния шок дойде и физическият глад. Оказа се, че в района единственото достъпно и бързо място за хранене е един Макдоналдс. Набързо презаредихме батериите с бургери, защото пред нас имаше още 350 километра до Рим.След като покорихме Монако и „подпряхме“ Наклонената кула в Пиза, нашият верен Hyundai i40 ни отведе до Вечния град – Рим. Тук планът беше сериозен: 4 нощувки и пълно потапяне в историята, преди да атакуваме най-високата точка на най-малката държава в света.

Епизод II: Римският маратон – Между Колизеума и фонтаните

Преди да атакуваме Ватикана, Рим ни подложи на истинско изпитание за краката. Използвахме четирите си нощувки тук, за да обиколим всичко значимо, препускайки през хилядолетия история. Рим не е просто град, а жив музей, в който на всеки ъгъл те дебне шедьовър. Ето местата, които ни оставиха без дъх:

• Колизеумът и Римският форум: Тук човек се чувства истински малък пред величието на античния свят. Колизеумът, този гигантски амфитеатър, все още пази ехото от гладиаторските битки, а Римският форум – някогашното сърце на империята – ни пренесе сред руините на храмове и триумфални арки, където се е ковяла съдбата на древния свят.
• Замъкът Сейнт Анджело (Castel Sant’Angelo): Величествената гробница на император Адриан, която през вековете е служила за крепост и папска резиденция. Със своята масивна цилиндрична форма тя гордо пази входа към Ватикана, а мостът пред нея, украсен със статуи на ангели, е една от най-фотогеничните локации в града.
• Площад Навона (Piazza Navona): Един от най-красивите барокови площади в света, изграден върху основите на античен стадион. Тук се насладихме на „Фонтана на четирите реки“ на Бернини, докато улични артисти и художници допълваха уникалната атмосфера.
• Фонтанът ди Треви (Fontana di Trevi): Грандиозен и шумен, този фонтан е истинско бижу от камък и вода. Направихме задължителното хвърляне на монета през рамо – ритуал, който според легендата гарантира завръщане в Рим, а за нас беше и молитва за здраве и бъдещи върхове.
• Испанските стълби (Scalinata di Trinità dei Monti): Изкачихме емблематичните 135 стъпала, които свързват площад „Испания“ с църквата в горната част. Гледката отгоре към луксозните търговски улици е великолепна, а самото място е идеално за кратка почивка и наблюдение на туристическия поток.
• Санта Мария Маджоре (Basilica di Santa Maria Maggiore): Една от четирите велики базилики в Рим и може би най-красивата. Бяхме поразени от позлатения таван (според легендата – с първото злато от Америка) и невероятните мозайки от V век, които блестят в интериора ѝ.
  
• Пантеонът (Храмът на всички богове): Няма как да сте го пропуснали – това е най-добре запазената антична сграда в света. Масивният му купол с дупка в средата (Окулус) е истинско инженерно чудо, което и до днес не е напълно разгадано.
• Галерия и парк „Боргезе“: След камъните и историята, паркът ни предложи глътка свеж въздух. Палацо Боргезе пък ни скри шапките с колекцията си от скулптури на Бернини (като „Аполон и Дафне“) и платна на Караваджо – истинско пиршество за очите сред зеленината на Рим.
• Площад „Венеция“ и Олтарът на Родината (Il Vittoriano): Огромната бяла мраморна сграда, която перничани биха нарекли „тортата“ или „пишещата машина“. Тя доминира над целия център и служи за ориентир, докато се опитвате да намерите път към Колизеума.
• Устата на истината (Bocca della Verità): Вероятно сте минали покрай нея – античният мраморен диск с лице на божество, за който легендата казва, че отхапва ръката на всеки лъжец. (Идеален тест след историята с „болния стомах“ във Ватикана!).
• Тръстевере (Trastevere): Живописният квартал от другата страна на река Тибър с тесните калдъръмени улички и простряното пране – мястото, където вероятно сте усетили истинския вкус на италианската паста в някоя малка тратория вечерта.
• Хълмът Авентин и „Светата дупка“: Ако сте видели опашка от хора пред една зелена порта, това е бил Малтийският орден. През ключалката на вратата се вижда идеално подрязан тунел от храсти, в дъното на който свети куполът на „Свети Петър“ – уникална оптична измама.
• Циркус Максимус (Circus Maximus): Огромната поляна под Палатинския хълм, където някога са се провеждали състезания с колесници (нещо като антична писта за рали, но с коне).

Рим ни зареди с енергия, която ни беше нужна за „философското“ изкачване на Ватиканския хълм, защото във Вечния град всеки извървян километър си струва.

 

Мисия „Ватикански хълм“: Пернишка хитрост и висш пилотаж в театъра

Дойде денят за голямото „изкачване“. Ватиканският хълм е висок едва 78 метра, но логистиката до него се оказа по-сложна от очакваното. Бяхме подготвени за пешеходен преход през Ватиканските градини, но съдбата (и няколко дисциплинирани баби) имаха друг план.

И така изкачването на 78-метровия Ватикански хълм премина през неочакван екшън, налагащ използването на „пернишка хитрост“ за заобикаляне на забраната за слизане от буса. Артистичен преструван здравословен проблем осигури достъп до върха, завършвайки с комична ситуация, при която телефонът остана в чантата вътре, осигурявайки запомнящо се приключение и „утешителна“ снимка.

Тъй като някакви баби бяха решили да си направят хербарий от папските цветя, градините бяха затворени за пешеходци. Единственият начин да стигнем върха бе с бус от Музеите. През цялото време в буса се чудехме какво да направим – не ни даваха да слизаме, а ние бяхме дошли да стъпим на този връх!

Бяхме предупредили шофьора и гида, че търсим „Vatican Hill“. Когато стигнахме най-високата точка, те обявиха: „Ето, това е върхът“. Тогава влезе в ход планът. Изведнъж започнах да се превивам от „болки“ в корема, а Деси с оскарова роля се развика: „О, лошо му е, нека слезем за малко на въздух!“.

Хората се стреснаха, отвориха ни вратата и – победа! Слязохме на самия връх. В момента, в който краката ми докоснаха земята, се изправих гордо, всичко ми мина на секундата и бях готов за снимка. И точно тогава дойде иронията – решихме да се снимаме за доказателство, но… телефонът го няма! Бях го оставил в нейната чанта, която в суматохата беше останала вътре в буса.

Останалите туристи ни изгледаха доста странно – човекът, който преди секунда „умираше“, сега стои прав и здрав, а жента до него тършува за телефон. Усмихнахме се набързо, качихме се обратно и успяхме да направим една „утешителна“ снимка през стъклото на буса в посока към върха.

Цял ден в сърцето на вярата: Детайлно разглеждане

След като пернишката хитрост ни осигури достъп до върха, посветихме остатъка от деня на безценните богатства на Ватикана. Градът-държава е дом на някои от най-значимите художествени и архитектурни шедьоври в света.

Ватиканските музеи: Лабиринт от изкуство и история  – Това не е просто музей, а безкрайна поредица от 54 галерии, коридори и дворове, натрупани от папите през вековете.

• Галерията на картите: Един от най-впечатляващите коридори, украсен с огромни фрески, изобразяващи регионите на Италия.
• Стаите на Рафаело: Четири зали, изписани от ренесансовия майстор Рафаело, включително прочутата фреска „Атинската школа“.
• Пинакотеката: Тук се съхраняват платна на великани като Леонардо да Винчи, Караваджо и Тициан.
• Сикстинската капела: Кулминацията на посещението. Мястото, където кардиналите избират новия папа. Таванът и задната стена („Страшният съд“) са изцяло покрити с гениалните фрески на Микеланджело, които оставят всеки посетител в пълно мълчание (и буквално с схванат врат от гледане нагоре).

Базиликата „Свети Петър“: Тържество на мащаба – Най-голямата християнска църква в света е построена върху вярваното гробно място на Свети Петър.

1. • Интериорът: Вътрешността е толкова мащабна, че под купола ѝ може да се събере Статуята на свободата с място в излишък.
   • „Пиета“ на Микеланджело: Намира се веднага вдясно след входа – нежната и същевременно мощна скулптура на Дева Мария, държаща Исус, изваяна от единствен блок бял мрамор.
   • Балдахинът на Бернини: Огромен бронзов сенник над папския олтар, издигащ се на близо 30 метра височина с характерните си усукани колони.
   • Куполът: Проектиран от Микеланджело, той доминира над римския хоризонт. За тези с повече сили има възможност за изкачване (551 стъпала), откъдето се разкрива 360-градусова панорама.Площад „Свети Петър“: Глобалната прегръдка – Проектиран от Джан Лоренцо Бернини, площадът е замислен така, че да позволи на възможно най-много хора да видят папата по време на неговите благословии.
     • Колонадата: Състои се от 284 масивни колони, подредени в две „ръце“, които символично обгръщат вярващите.
     • Египетският обелиск: В центъра на площада стои древен обелиск, докаран от Египет още в древността.
     • Атмосферата: Площадът може да събере над 80,000 души по време на големи литургии.

Финал: Към Сан Марино и обратно в Перник

Ватикана беше отметната в списъка! Рим ни доказа, че колкото и да вървиш, винаги има още един площад, още една базилика или още един фонтан, който чака да бъде открит. Градът е необятен и четири дни са само „дегустация“. Тръгваме си с лека умора в краката, но с пълни сърца.

Остават ни още два дни до края на отпуската, затова не губим време и се отправяме към Сан Марино. Там ще прекараме целия утрешен ден, за да изкачим най-високия връх на тази малка, но горда република. След това поемаме по дългия път към дома – към Перник, с раници, пълни със спомени и истории за разказване.

Предишната статия от където всичко започна – най-високата точка на Монако – Шемен де Ревоар тук.
Следващата ни спирка преди прибирането – Сан Марино – Монте Титано тук.

 

Малко снимки от прехода: