Монако – Връх Шемен де Ревоар 162 м.
Дата на изкачване: 20 Ноември 2023 година.
Държава: Монако
Връх: Шемен де Ревоар – 162 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 48
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 5 м.
Разстояние на прехода: 0,2 км (в двете посоки).
Време за изкачване: 2 минути нагоре, 2 минути надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Почти никакъв преход.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване: В апартамент.
Ограничения: Не.
Карта на маршрута до Шемен де Ревоар от Границата
Пътят на Пернишкия покорител: От миньорския град до покрива на Монако
Има експедиции, които се планират с години, и такива, които се раждат от чист инат и пълен резервоар. Планът беше амбициозен – шест дестинации, хиляди километри и една „корона“ от върхове, която да започне от Лазурния бряг.
Стартът: Нощният спринт
Всичко започна в една петъчна вечер в Перник. Докато градът се готвеше за сън, моят Hyundai i40 вече „потриваше гуми“ пред къщи. Тръгнахме късно, когато трафикът се стопява, а пътят става лична територия. Пред нас лежаха 1200 километра асфалт.
Машината мъркаше по магистралите, а ние летяхме през нощна Сърбия и Хърватия. След около 9 часа интензивно шофиране, точно когато слънцето започна да гали лагуната, бяхме там – Венеция. Градът на каналите беше първата спирка от нашия голям „шлем“, включващ Монако, Пиза, Рим, Ватикана и Сан Марино.
Венецианско междучастие
Два дни се потопихме в историята. От величието на Двореца на доджите и гълъбите на площад „Сан Марко“, до меланхоличната красота на закрития мост (Моста на въздишките). Обиколката по Канале Гранде ни подейства като глътка въздух преди следващия етап. Но истинският „планинар“ в мен вече гледаше към Монако.
20 ноември: Мисия „Chemin des Révoires“
Сутринта на 20 ноември оставихме Венеция зад гърба си. Предстояха ни около 6 часа път по италианската Ривиера – път на тунели, виадукти и безкрайно синьо море. Времето беше на наша страна – слънчево и топло, сякаш лятото отказваше да си тръгне от Лазурния бряг.
Целта ни беше Chemin des Révoires – най-високата точка на Княжество Монако. Не очаквайте тук да набивате котки или да забивате пикели. Този „връх“ е различен. Той е символ на това как човекът е опитомил скалата. Разположен на 162 метра надморска височина, той не е самотен зъбер, а по-скоро точка в градския лабиринт, сгушена между високи жилищни блокове по склоновете на Мон Аже. Самият 1000-метров гигант Мон Аже остава гордо от френската страна, но за нас – „покорителите“ – важното беше да стъпим на най-високото място в държавата на принцовете.
Покоряването и градският дух
Стигнахме границата с Франция. Нямаше нужда от сложна навигация – маршрутът е ясен за всеки, който знае какво търси. Паркирахме на паркинга малко след самия „връх“ и се върнахме пеша. Беше странно и вълнуващо. Вървиш по тротоара, заобиколен от модерна архитектура, а знаеш, че под краката ти е „покривът“ на една от най-богатите държави в света. Стигнахме до асансьора – ключов ориентир на Chemin des Révoires. Снимката беше задължителна. Там, на границата между Франция и Монако, пернишкият дух официално взе своето.
След като покорихме върха, се отправихме към покрайнините на Монако, където бяхме наели апартамент за скромните (за този район) 75 евро. Един ден е напълно достатъчен да разгледаш Княжеството, ако имаш план и здрави крака. Оставихме Хюндая на сигурно място на паркинга и се пуснахме с градския транспорт към сърцето на лукса.
Тук е моментът за един важен съвет: Когато се качите в автобуса в Монако – задължително сядайте веднага! Шофьорите там карат така, сякаш лично участват в Рали „Монте Карло“. Влизат в завоите бързо и агресивно, и ако не сте здраво закрепени за седалката, разглеждането на забележителностите може да започне с неочаквано приземяване на пода.
Дворци, акули и суперяхти
Първата ни спирка беше Дворецът на принца, кацнал гордо на скалата. Оттам се отправихме към Океанографския музей, който изглежда сякаш излиза директно от морето. В парка до него намерихме онази емблематична голяма рамка за снимки – идеалното място да запечатаме „СКЪПОТО“ на заден план. Продължихме надолу към Музея на колите на принца (където всеки перничанин може да оцени истинската класика) и направихме задължителната обиколка около кея, където яхтите са по-големи от някои блокове в „Тева“.
Нощен Монте Карло: На крачка от джакпота
Когато слънцето се скри и светлините на града се запалиха, Монако се превърна в друга планета. Не можехме да пропуснем снимка пред легендарното Казино Монте Карло – шедьовър на архитектурата на Шарл Гарние, открит още през 1863 г., за да спаси фамилия Грималди от банкрут. Но тъй като знаехме къде ни е мястото, влязохме вляво – в секцията за „по-бедни“.
Там, сред шума на ротативките, съдбата ни намигна. Бяхме само на две карти от джакпота! Десет евро можеха да се превърнат в 25 000… но „планината“ на хазарта е стръмна. За малко да си тръгнем със 150 евро печалба, но както често става – първото влизане увлича. Парите си отидоха бързо, а с тях и меракът за лесно богатство. Излязохме оттам с поука и се насочихме към най-близкия супермаркет. Една торба с храна, бутилка хубаво вино и обратно в апартамента на края на града.
Монако беше отметнато. Вечерта завърши с вкус на победа над 162-рия метър и малко носталгия по пропуснатия джакпот. Утре ни очакваше нов път – към Пиза, където щяхме да подпираме кулата да не падне, а след това директно към Вечния град за четири нощувки и „изкачване“ на Ватиканския хълм.
Приключенията тепърва започваха… следващата статия за Пиза и Ватиканов хълм тук.
Малко снимки от прехода:
