Турция – връх Голяма Махиада 1031 м.
Дата на изкачване: 14 май 2022 година.
Държава: Турция
Връх: Голяма Махиада – 1031 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 34
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 156 м.
Разстояние на прехода: 2,6 км (в едната посока).
Време за изкачване: 0.40 часа нагоре, 0.25 часа надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Къс преход, без никаква трудност.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване: Без нощувка
Ограничения: Военно поделение на върха, забранен достъп.
Карта на маршрута до Голяма Махиада от Инджекьой
В преследване на зелениката: Експедиция до двата най-високи върха на Странджа – Махиада (Турция) и Голямо градище (България).
Голяма Махиада (Mahya Dağı, 1031 м.) – не просто поредният връх, а първенецът на европейската част на Турция и първенец на цяла Странджа планина.
„Хайде да ходим на Махиада!“. Това изречение се превърна в мантрата на Митко, която отекваше всяка неделя в продължение на месеци. Аз упорито отказвах, докато накрая не поставих ултиматум: „Съгласна съм, но само ако отидем през май следващата година!“. Защо май ли? Защото май е месецът на магията в Странджа. Тогава цъфти Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) – емблематичното растение, вписано в Червената книга, което обагря гората в хиляди нюанси на лилаво. Гледката, за която бях чувала толкова много и която от години исках да видя със собствените си очи. Традиционно по това време в региона се провежда и фестивал, посветен на това уникално съкровище.
Мисия: Връх Махиада – 1031 м.
Дойде дългоочакваният май. Потеглихме през нощта от Перник, заредени с адреналин и нетърпение, с мисълта да изминем точно 473 километра до подножието на върха. Рано сутринта вече бяхме на ГКПП Капитан Андреево и поехме към сърцето на планината.
С колата успяхме да се изкачим по тесния път до едно сравнително безопасно място и паркирахме на широк завой. Върхът се оказа „забранен плод“ – там е разположено действащо военно поделение. Табелите крещяха „Влизането забранено!“, а историите за арестувани туристи само подхранваха напрежението. Бяхме проучили тактиката: бързо достигане до хеликоптерната площадка, две снимки и светкавично отстъпление.
Пътят до площадката е павиран и с лек наклон, сравнително лесен за изминаване пеша (около 2,60 км от мястото, където оставихме колата). Стигнахме до 1000 м. надморска височина и… магията на момента ни завладя. Две снимки се превърнаха в четири, пет, шест…
Изведнъж тишината беше нарушена от силна турска реч, разнасяща се по мегафон право към нас! Не разбрахме нито дума от предупреждението, но тонът беше достатъчно красноречив. Дадохме заден ход със скоростта на светлината и се изнизахме надолу по склона, преди да се е стигнало до по-сериозни обяснения с военните власти.
Малък съвет към колегите планинари: По-безопасният вариант е да изкачите съседния връх Боюндурук Тепе (Boyunduruk Tepe, 962 м.), който е свободен за достъп.
Малко снимки от прехода:
