Румъния - Връх Молдовяну 2544 м.

Румъния – Връх Молдовяну 2544 м.

Дата на изкачване: 14 август 2023 година.
Държава: Румъния
Връх: Молдовяну – 2544 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 17
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 1904 м.
Разстояние на прехода: 12,8 км (в едната посока).
Време за изкачване: 6–7 часа нагоре, 6–7 часа надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Дълъг преход с надморска височина над 1900 м.
Най-добро време за посещение: май – октомври.
Настаняване: В колата
Ограничения: Не.

Карта на маршрута до Молдовяну от Езерото Бъля

Молдовяну беше епичен! Не просто изкачване, а истинско изпитание!

Предисторията (Класическият диалог):

Митко: „Хайде да ходим на Баланещи Хил!“
Аз: „Не, благодаря. Няма да пътувам толкова дълго за единствената цел да видя някакъв хълм.“
Митко: „Тогава да го съчетаем с Молдовяну!“
Аз: „Така съм съгласна.“

🚗 Първи етап: Транзит през Румъния

Стартирахме рано сутринта от Перник. След два часа бяхме на Русе. Предстоеше ни цял ден предизвикателно шофиране по румънските пътища. Около 16:00 ч. пристигнахме в село Баланещи, Молдова. Баланещи Хил беше бърза мисия: 20 минути нагоре, с включена задължителна фотосесия, която да докаже, че наистина сме били там. Разгледахме местната църква и веднага потеглихме обратно към Румъния.

Нощувахме в Яши, вторият по големина град. На следващата сутрин разгледахме центъра и се отправихме към Фагърашките планини. Очакваха ни още 400 километра след вече изминатите 900 километра. Четиристотин километра, които в нормална държава са четири часа, а в Румъния са еквивалент на пътуване до Луната. Макар да не звучат много, пътуването се превръща в безкрайно шофиране. Румъния, в онзи момент разчиташе предимно на двупосочни пътища, които бяха постоянно запълнени от тежкотоварни камиони.

🌄 Изненадата в планината и нощувката в колата

Минахме през няколко румънски замъка по пътя към планината – Стурдза в Милаускини, Мико в Миеркуря Чук и Фагърашката крепост в малкото градче Фагъраш. Стигнахме по тъмно, около 22:00 часа в подножието на планината и започнахме да се изкачваме по живописното шосе. През цялото време наблюдавахме необичайно голям трафик от слизащи автомобили, дори в късния час. На следващия ден разбрахме причината: бяхме уцелили дълъг уикенд. Празникът – Голяма Богородица, който румънците честваха с масови разходки в планината, им беше осигурил цели четири почивни дни.

Това беше първият и единствен път, когато тръгнахме без резервация, и от тук започнаха нашите „мъки“. Около 22:00 ч. обиколихме паркинга на езерото Бъля и с тревога установихме: Ще нощуваме в колата! Утешителното беше, че поне купихме вкусна месна вечеря – мичи (кебапчета) и Чафа де порк (вратна пържола – утешителната награда за нощувката в автомобил).

⏳ Дългият ден на Молдовяну

Докато се готвехме за сън, забелязахме многобройни челници по склона на планината, дори след 22:30 ч. Този факт веднага ни накара да се замислим за много ранно тръгване. Срещнахме момиче и момче, които изглеждаха изтощени, но щастливи, слизайки от върха. Те ни казаха, че са тръгнали в 6:00 ч. сутринта. Знаейки, че ни очаква дълъг ден – около 30 км. и денивелация над 2000 м. – решихме да не рискуваме и да стартираме в 5:00 ч.

За спане и дума не можеше да става при наличието само на един спален чувал, победител в дърпането му бях аз. Алармата удари, облякохме се, оправихме раниците и тръгнахме нагоре. Целият ден беше изпълнен с изкачвания и спускания по добре маркирана пътека. Маршрутът не е техничен има само една секция със закрепена верига, която не представляваше трудност. Водата ни свърши в ранния следобед. На слизане се наложи да събираме вода от скалите за допълнително хидратиране. По средата на маршрута се намира хижа Подрагу, там може да се заредите с вода, но ние не сме ходили до нея, защото имаше голямо слизане и следователно качване на обратно, което щеше да ни забави…

🐻 Мечки и полунощна резервация

Благополучно слязохме изтощени, в сумрак, около 21:00 ч. на езерото. Опитахме отново да намерим нощувка, но отново – безуспешно. Оттам започна поредната ни тежка вечер. Тръгнахме в посока Куртя де Арджеш и спирахме да питаме за стая. Нямаше! Нищо свободно! Единственото готино нещо? Успяхме да видим известните мечовци на Фагъраш. По пътя, който се виеше надолу, видяхме доста мечки, като един огромен екземпляр беше заспал на пътя. Добре, че карахме бавно, та успяхме да го заобиколим. Продължавайки по пътя, едва около един часът в полунощ успях да резервирам стая в хотел „Рамада“ в град Вълча. Стигнахме там напълно изтощени. След бърз душ, заспахме моментално.

Навихме аларма за 8:00 ч. След като се наспахме ни предстоеше пътуване до Синая. Бяхме резервирали още една нощувка в малка къща за гости в подножието на планината, тъй като следващите два дни бяха посветени на посещение на замъците в района: крепостта Рашов, замъкът на Дракула в Бран, Конакузин и впечатляващият замък Пелеш. След двудневно обикаляне по тези исторически забележителности, потеглихме към Перник, до където ни очакваха последните 600 километра. Преди да тръгнем, стигнахме и до малкия замък на Юлия Хашдеу, но уви – изтървахме го за 5 минути (беше 17:35 ч.). Така нашата история завърши отново с късно прибиране през нощта в Перник.