Със сигурност не сме богати, не сме били и надали ще бъдем. През повечето време даваме почти всичките си пари за пътуваня, не се глезим, но не се и лишаваме. Като за начало ние не ползваме услугите на водач (доколкото е възможно). Купуваме самолетни билети доста по-рано, спим по кънпинги и букваме през Букинг или подобни платформи, така нещата излизат доста по-евтини. Когато дестинацийте могат да се комбинират – го правим. Когато илиза по изгодно с кола, палим и тръгваме.

Ние нямаме екип, през повечето време сме сами и естествено, че за някой върхове бихме взели някой с нас. Имаме няколко такива случая с Европейските първенци. Във Хърватска бяхме трима човека, взехме един наш познат, защото искаше да отиде на връх Динара, който беше неговият последен връх от Балканските първенци, но нямаше с кой и нямаше организирани групи за там. Друг случай беше как обиколихме 7 държави с кола за 10 дни и минахме над 5000км. с още 2ма човека. Екскурзията беше насочена към Украйна и ниските върхове в Прибалтийските държави. Тогава извадихме луд късмет с нашият вече добър приятел Петър Попов, без който по-трудно щяхме да се оправим с руският език на границата с Беларус след пребиваването ни предният ден в Украйна.

През по-голямата част от времето използваме маршрутите който има в Mapy.cz В моментите когато нямаме интернет сваляме предварително оф-лайн карта на дадената държава на телефона. В някой от случайте ГПС не трябва, защото все пак си до първенеца на страната и пътеката е доста добре маркирана. Там където няма пътека и маркировка ние предварително знаем за това и сме подготвени със специално начертан от нас gps-трак или вече направен такъв от друг планинар.

През по-голямата част от нашите пътуваня обикновенно дните за изкачване на върха са през уикенда и почти винаги има хора, който искат да се качат на най-високата точка на страната. Ние винаги се подсигуряваме с оф-лайн карта на държавата в която сме и предварително направен трак качен и на часовникът, но рядко ги използваме. Както се казва: „По-добре е да го има и да не ти потрябва – отколкото да го няма.“

Към момента сме били само на един връх без кота и това е този на Ватикана. Обикновенно ако е място пълно с хора можеш лесно да попиташ къде точно е котата (както беше в нашият случай). Тези необозначени върхове обикновенно са в Африка, до където все още не сме стигнали. На такова място може да отидете с предварително подготвен гпс или свалент такъв от нета. Най-точните коти на върхове се намират в сайта https://peakbagger.com/ и именно това е мястото от което ние черпим информация!

Най-лесният от първенците на който сме били към момента е този в Монако – Шемен де Ревоар, до него има асансьор!
След него е този във Ватикана – Ватикана хил, до него ни откараха с автобус.

Оха тук е интересно! Дюфорд който е най-високият връх в Швейцария не ни затрудни толкова колкото Мон Блан, нищо че го водят най-трудният. Имахме доста добра аклиматизация и много хъс, след като четири дни по-рано успяхме да качим Мон Блан – най-високият връх в Италия и Франция. За сметка на това на Елбрус нямах почти никаква аклиматизация, защото имах проблеми с корема и се обезводних, а всички знаем, че за по-добра аклиматизация е нужна добра хидратация на организма. Така един пешеходен маршрут за мен се оказа по-труден от един Алпийски като Дюфорд и Мон Блан!