Сан Марино – Монте Титано 739 м.

Сан Марино – Връх Монте Титано 739 м.

Дата на изкачване: 25 Ноември 2023 година.
Държава: Сан Марино
Връх: Монте Титано – 739 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 37
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 24 м.
Разстояние на прехода: Около 4 км (градско катерене и стълби)
Време за изкачване: 10 минути нагоре, 10 минути надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Почти никакъв преход.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване: Без.
Ограничения: Не.

Карта на маршрута до Паркинга до Монте Титано

От Вечния град към най-старата република

След четири дни в Рим и успешния „театър“ във Ватикана, дойде време да насочим нашия Hyundai i40 на север. Целта: Сан Марино и неговият първенец – Монте Титано.

Станахме неприлично рано, дори за пернишките стандарти. Трябваше да изпреварим италианския трафик и да преминем 350-те километра до Сан Марино възможно най-бързо. „Корабът“ ни летеше по магистралите и за около 4 часа вече бяхме в подножието на огромната скала, върху която е кацнала тази малка, но горда държава.

Паркингът между две кули и ноемврийският „бриз“

Паркирахме на стратегическо място – точно между първите две кули. Когато слязохме от колата, разбрахме, че ноември тук не е шега работа. Въпреки че всичко тъкмо отваряше, сезонът отдавна беше приключил за масовия турист. Беше брутално ветровито и студено. Вятърът се опитваше да ни върне обратно към Рим, но перничанин от вятър не се плаши – само си вдига яката на якето малко по-високо.

За да се стоплим и да влезем в ритъм, първата ни задача беше да открием хубаво италианско капучино. Намерихме едно уютно местенце, което тъкмо отваряше, и след първата глътка бяхме готови за атака на върха.

Покоряването на Монте Титано: Втората кула (Честа)

Монте Титано има три върха, на които са разположени трите легендарни кули (Гуаита, Честа и Монтале). Най-високата точка на държавата се намира в района на Втората кула – Честа (Cesta).

Пътят до там е изключително панорамен, виещ се по ръба на скалата. Първо отидохме до най-високата скала за задължителната фотосесия – гледките към Адриатическо море и италианските низини са зашеметяващи, стига да успееш да държиш телефона здраво, докато вятърът те блъска.

След като платихме за комбиниран билет за музеите (изключително удобна опция!), влязохме в самата кула Честа. Вътре се помещава Музеят на древните оръжия. За хора като нас, това беше истински рай – над 1500 експоната от средновековни мечове, арбалети и брони до първите огнестрелни оръжия. Разглеждането на музея ни отне време, но си заслужаваше всяка минута. А гледките от бойниците на кулата… те просто те оставят без думи.

Музеи и държавни съкровища

Тъй като бяхме в Сан Марино, не пропуснахме да разгледаме и останалата част от града-държава:

Държавният музей (Museo di Stato): Разположен в Palazzo Pergami Belluzzi, той пази историята на републиката от неолита до наши дни.
Музеят на любопитните неща (Museo delle Curiosità): Намира се наблизо и е точно това, което казва името му – събира на едно място най-странните предмети и факти, които можете да си представите.
Галерията за модерно изкуство: Макар и малка, предлага много интересни творби.

Сан Марино е като декор от филм – тесни калдъръмени улички, малки магазинчета (където алкохолът и парфюмите са безмитни, за радост на туриста) и атмосфера на средновековна непревземаемост.

Газ към Перник!

След като обиколихме целия град, измръзнали, но доволни, се качихме в колата. Проектът „49 първенци“ добави още една отметка в списъка, но истинското изпитание тепърва предстоеше.

Тук е моментът да споменем нашето стратегическо (или не толкова) решение – бяхме още с летните гуми. На тръгване от Перник термометрите показваха летните 28 градуса и никой не предполагаше какво ни готви съдбата на връщане. Ноември обаче реши да ни напомни кой е шефът.

Навлизайки в Сърбия, попаднахме в епицентъра на ураганна буря със сняг. Пътят буквално изчезна под бяла пелена. Гледката беше апокалиптична: десетки закъсали камиони, затворени пътища и колони от коли, които едва пъплеха. Приключението беше пълно – нашият „Кораб“ трябваше да маневрира с летни гуми върху лед и сняг, докато вятърът ни блъскаше от всички страни.

Когато най-накрая се добрахме до родния Перник, ни чакаше последната изненада. Градът беше потънал в зима, а върху стария ми Голф имаше 30 сантиметра пресен сняг! От 28 градуса и палми в Монако, до 30 см сняг в Перник – това се казва контраст.