Косово – Връх Велика Рудока – 2658 м.
Дата на изкачване: 15 октомври 2022 година.
Държава: Косово
Връх: Велика Рудока – 2658 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 14
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 1140 м.
Разстояние на прехода: 10,9 км (в едната посока).
Време за изкачване: 5–6 часа нагоре, 4 часа надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Дълъг преход с надморска височина над 1000 м.
Най-добро време за посещение: май – октомври.
Настаняване: В хотел.
Ограничения: Не.
Карта на маршрута до Голема Рудока от х. Арджена
Велика Рудока: Пернишкият десант до покрива на Косово
Някои казват, че планината е за почивните дни. За мен тя започва в петък точно в 17:01 ч. Веднага след работа, с раниците в багажника и дух, жаден за нови хоризонти, потеглихме към една малко позната, но знакова дестинация – връх Велика Рудока (2658 м). Това е най-високата точка на Косово, намираща се на самата граница със Северна Македония в сърцето на Шар планина.
Пътят: От дупките до „глобата“ за добре дошли
Предстояха ни около 400 километра. Маршрутът ни преведе през Северна Македония, където пътищата по това време приличаха на лунен пейзаж – дупки, които тестват не само окачването, но и нервите на шофьора. Щом прекрачихме границата с Косово обаче, картината рязко се промени. Пред нас се разля гладък асфалт, който буквално те кани да настъпиш газта.
Естествено, високите обороти ни изиграха шега – малко преди Прищина бяхме „посрещнати“ от местната полиция. Резултатът? Олекотяване на бюджета с 50 евро – приехме го като входна такса за приключението. От Прищина завихме към ски център Arxhena. Не посмяхме да минем през преките планински пътища, тъй като завоите изглеждаха безкрайни, а и не бяхме минавали оттам.
Уединение под връх Мрамор
Хотелчето в ски зоната беше единственият ни вариант, но пък ни предложи всичко необходимо. В събота, след солидна закуска, стегнахме обувките. Октомври беше преобразил планината – бяхме абсолютно сами. Нямаше туристи, нямаше глъч. Бяхме само ние, вятърът и Шар планина.
Времето беше капризно – хладно, с облаци, които се гонеха по билото, и тънък слой сняг, паднал през нощта. Точно колкото да направи камъните хлъзгави и да ни напомни, че зимата чука на вратата.
Сърцето на планината и мъглата
Маршрутът започва ударно – стръмно изкачване директно под лифта, след което пътеката се вие под пистите и масивното било на връх Мрамор. Стигнахме до Сутманското езеро – истинско бижу, което в този период имаше формата на сърце. Спряхме за почивка, за да му се полюбуваме, докато мъглата настъпваше.
Малко след езерото планината ни изпита. Гъста мъгла обви всичко, а снегът скри червената маркировка по камъните. В такива моменти разчиташ на опита и „пътя на логиката“. Хванахме едно стабилно ребро и по него, крачка по крачка, излязохме директно на граничната бразда. Макар по пътеката да имаше вода, предпочетохме да пием от нашите запаси, тъй като по билото имаше доста животни.
На покрива на Косово
Около 14:00 ч. стъпихме на Велика Рудока (2660 м). Върхът е изцяло пешеходен и без големи технически трудности, но денивелацията от около 1100 метра (при 11 км дължина в посока) си казва думата. Тъй като бяхме предвидили две нощувки, нямаше закъде да бързаме. Постояхме горе въпреки силният вятър а на слизане мъглата се вдигна и ни позволи да се върнем по вече ясната и добре утъпкана пътека.
Финалът: Една добра сделка с Балканите
Вечерта в хотела се наградихме подобаващо – свежи салати, обилна вечеря и няколко питиета, за да полеем успеха. По това време в района беше изключително евтино, което направи преживяването още по-приятно.
В неделя сутрин, след нова доза хубава закуска, потеглихме към България с още един изкачен балкански първенец в актива. Така продължава нашата серия – уикенди по върховете без водачи, без излишни отпуски и без надути разходи. Просто ние и планината.
Малко снимки от прехода:
