Босна и Херцеговина - Връх Маглич 2386 м.

Босна и Херцеговина – Връх Маглич 2386 м.

Дата на изкачване: 13 ноември 2022 година.
Държава: Босна и Херцеговина
Връх: Маглич – 2386 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 21
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 1065 м.
Разстояние на прехода: 12.1 км.
Време за изкачване: 2 часа нагоре, 4–5 часа надолу.
Необходима екипировка: Каска.
Описание на изкачването: Скалист стръмен терен с надморска височина над 1000 м.
Най-добро време за посещение: май – октомври.
Настаняване: В хотели
Ограничения: Входна такса за парка, но не забравяйте да вземете паспорта си.

Карта на маршрута до Маглич (северозападен) от паркинга

Изкачване на връх Маглич (2386 м) – най-високият връх на Босна и Херцеговина

Връх Маглич (2386 м) е най-високата точка на Босна и Херцеговина и една от планинските ни цели на Балканите. Изкачването му предлага комбинация от сурова природа, техничен терен и усещане за истинско планинско приключение. В този пътепис разказвам за нашето ноемврийско изкачване, маршрута, логистиката и полезни съвети.

Пътуване от България до Национален парк Сутиеска

Тръгнахме много рано сутринта на 12 ноември (събота) с ясната цел да изкачим връх Маглич (2386 м) – най-високия връх на Босна и Херцеговина. Пътят ни започна от Перник и премина през Сърбия, където магистралите са платени, а общото разстояние до крайната ни точка – Национален парк Сутиеска, е около 600 километра.

Спирка във Вишеград – мостът на Дрина и Андричград

Около обяд направихме почивка във Вишеград – град, известен с внушителния мост над река Дрина, построен от архитекта Синан по заръка на Мехмед паша Соколович. Мостът е увековечен и в едно от най-известните литературни произведения на Иво Андрич – „Мостът на Дрина“.

Разгледахме Андричград – Каменния град, създаден от режисьора Емир Кустурица през 2012 година като декор за филм, посветен на романа и на самия писател. Проектът е замислен като културно и артистично пространство, а атмосферата му определено си заслужава посещението. Там хапнахме и най-вкусните кебапчета (ćevapi), които някога сме яли – в ресторант „Касаба“. Ако минавате през Вишеград, това място е задължителна спирка.

Нощувка в Национален парк Сутиеска

Следобед продължихме към крайната си цел – Национален парк Сутиеска. Паркът предлага няколко вили за настаняване, които могат да се резервират на телефон, публикуван на официалния им сайт. Къщичките са модерни, уютни и разполагат с пет апартамента, всеки с по шест легла – идеален вариант за нощувка за повече хора, ако целта ви е изкачване на връх Маглич.

Северозападният маршрут – скали, сняг и експозиция

Изкачването започнахме от северозападната страна, по скалист маршрут, на места покрит със сняг и лед. По-голямата част от трасето преминахме на четири опори – с ръце и крака, заради стръмния и ронлив терен. Маршрутът е сериозен и силно препоръчително е да се минава с осигуровка и каска – ние, за съжаление, нямахме нито едното. Маркировката беше с червени кръгове, но на места се губеше. В горната част на скалите е поставено метално въже, което значително улеснява преминаването.

На върха – вятър, зима и сурова Балканска красота

Когато стъпихме на върха, ни посрещна брутален вятър, за който дотогава само подозирахме. Изкачвахме се от подветрената страна, а слизането оттам беше опасно. Така или иначе бяхме планирали кръгов маршрут, което се оказа правилното решение.

Maglic

Спускане към Търновачкото езеро

Комбинацията от силен вятър и сняг ни накара буквално да поемем на бегом надолу, в посока езерото. Погледнахме към Велики Маглич, казахме му: „Другия път“ и продължихме със стръмно спускане към Търновачкото езеро – красиво ледниково езеро с формата на сърце. Там си починахме, хапнахме набързо и събрахме сили за последното предизвикателство – около 300 метра изкачване по пътеката обратно към паркинга.

Обратно към България през Мокра гора

До колата стигнахме в ранния следобед, при все още дневна светлина, след което поехме обратно към България. Този път бяхме планирали нощувка в Мокра гора (Сърбия). Отседнахме в сградата на старата жп гара, превърната в хотел „Шарганска осмица“.

На следващата сутрин разгледахме музейно-туристическата теснолинейка и малките къщички над нея, а след това продължихме към Дървения град – архитектурно творение, изцяло изградено от дърво. Кустурица е построил Дървения град на хълма Мечавник като декор за филма си „Животът е чудо“. Градчето разполага с около 35 пъстри и интересни постройки и е достъпно за посещение срещу входна такса. Мястото е изключително приятно, различно и предлага множество екопътеки в района за които ние нямахме време.