Кипър – връх Олимп 1952 м.
Дата на изкачване: 27 Февруари 2025 година.
Държава: Кипър
Връх: Олимп – 1952 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 27
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 106 м.
Разстояние на прехода: 3.7 км (в двете посоки).
Време за изкачване: 42 минути нагоре, 35 минути надолу.
Необходима екипировка: Няма нужда.
Описание на изкачването: Почти никакъв преход.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване: В хотели.
Ограничения: Да военна база.
Карта на маршрута до връх Олимп от паркинга
Кипър и връх Олимп: Един остров, една мечта
Идва трети март – време за няколко почивни дни, които нямаме абсолютно никакво намерение да прекараме на дивана у дома. Идеята ни връхлита моментално: отиваме на остров Кипър, за да изкачим неговия първенец Олимп (1952 м). Този връх е сред най-екзотичните и интересни цели в мащабния ни проект за изкачване на всички 49 континентални първенци на Европа!
Купуваме самолетните билети доста по-рано, за да хванем добрите цени. Планът ни е разчетен до минута за наличните 4 дни:
- Ден 1: Покоряване на Олимп, посещение на прочутия манастир Кикос и придвижване до Никозия.
- Ден 2: Разглеждане на мистериозната турска част на Никозия.
- Ден 3 и 4: Лов на исторически и природни забележителности в района.
Полетът и щурмът на върха: С кецове към покрива на Кипър
На 27 февруари 2025 г. точно в 7:30 сутринта самолетът ни отлепя от пистата в посока Пафос. Веднага след кацането взимаме кола под наем и даваме „газ“ към планината Троодос. Пътят до подножието на върха отнема около час и половина с кола. Правим бърза спирка за кафе и традиционна закуска, след което се отправяме директно към целта.
В 12:30 ч. вече сме паркирали над ски пистата. Екипировката ни за този „алпийски“ преход? Кожено яке и яки кецове! Оттук ни предстоят около 30 минути пеша по асфалтовия път, който по-късно преминава в черен път. Планът ни е да заобиколим военната база откъм задната ѝ страна – малко над лифта.
Именно там се намира най-високата разрешена за цивилни точка. Истинският географски връх остава зад бодливата тел на поделението и изглежда с метър-два по-висок, но за нас мисията е изпълнена успешно.
Полезен съвет: Ако планирате изкачване на Олимп в Кипър, задължително минете от задната страна на базата. Първо, защото сте на броени метри от реалния връх, и второ – в този район няма охрана, което ви дава шанс тайно да си направите няколко паметни снимки, въпреки забранителните табели. Точно както ни се случи и при изкачването на Европейския турски първенец Махиа Даги!
Духовното сърце на Троодос: Манастирът Кикос
След бързата фотосесия се спускаме обратно към колата. Следващата ни спирка е скритият в планината манастир Кикос (намиращ се в района на село Тсакистра) – една от най-значимите и пищни забележителности на острова. Пътят до него е тесен, с остри планински завои, но за щастие е изцяло асфалтиран (огромно предимство пред пътната мрежа на други средиземноморски острови).
Манастирът Кикос, основан в края на XI век, е истинско архитектурно и духовно бижу. Той е най-богатият и известен манастир в Кипър, посветен на Света Богородица. Вътре се съхранява една от трите оцелели икони, нарисувани от самия Свети апостол Лука. Манастирът ще ви зашемети с ярките си, златни мозайки, стенописи с живи цветове и красиви сводести дворове. Тук се намира и гробът на архиепископ Макариос III – първият президент на независим Кипър. Разглеждаме манастирския комплекс, купуваме си красиви сувенири за спомен и отново потегляме на път. Целта ни преди да се стъмни: столицата Никозия.
Никозия: Вечерна разходка по границата на два свята
Пристигаме в Никозия, настаняваме се набързо в хотела и веднага излизаме на проучвателна мисия в гръцката част на града. Бързаме, защото нямаме търпение да видим с очите си единствената разделена столица в света. Граничната линия („Зелената линия“) разделя града на две – гръцка (Република Кипър) и турска (Севернокипърска турска република).
За да преминете през контролно-пропускателния пункт на пешеходната улица „Ледра“, задължително ви трябва международен паспорт. Тъй като Севернокипърската република не е член на Европейския съюз, преминаването само с лична карта не е позволено за български граждани.
Пресичаме границата и културният шок е моментален. Само за крачка се пренасяте в коренно различен свят. Гръцките кафенета и европейски бутици изчезват, а на тяхно място веднага изникват сергии с димящи кебапи и планини от реплики на „Gucci“ по 20 евро. Разглеждаме този пъстър контраст отблизо, усещаме атмосферата и след около час се връщаме обратно в гръцката част. Време е за заслужена вечеря с местни деликатеси и сън – утре ни предстои цял ден за изследване на тайните зад границата!
Част 2: Перфектният кипърски пътеводител за зимата
Зимното пътешествие в Кипър има едно огромно предимство – липсата на изпепеляващи жеги и тълпи от туристи. Това прави обикалянето на културни и исторически обекти истинско удоволствие. През февруари и март островът е зелен, свеж и идеален за разходки, а температурите са перфектни за градски туризъм.
Ден 2: Ретро мотори, безплатна култура и бягство към „Града на призраците“
Сутринта започва с лежерна разходка из спокойния и много зелен квартал Ayios Andreas в Никозия, известен със своята красива архитектура и приятна атмосфера. Веднага след това се отправяме към една локация, която бяхме набелязали още предния ден, но тогава целунахме вратата – Cyprus Classic Motorcycle Museum.
Този музей се оказа мега як! Вътре има впечатляваща колекция от над 150 класически мотора, произведени между 1914 г. и 1983 г. Виждат се емблематични модели на Matchless, Norton, BSA, Triumph и BMW. Мястото е истински рай за феновете на две колела и има невероятна ретро атмосфера. Следващата ни спирка е Кипърският музей (The Cyprus Museum). Това е най-старият и голям археологически музей на острова. Той буквално ни очарова – не само с безценните си експонати от неолита до римската епоха, но и с изненадващия си безплатен вход!
Важно за рент-а-кар автомобилите в Кипър
След като приключихме със забележителностите в центъра на гръцка Никозия, дойде време да се отправим към по-вълнуващата и малко страховита част от деня.
Полезен съвет: Ако сте с кола под наем от Южен (Гръцки) Кипър, нямате право да преминавате с нея на територията на Северен (Турски) Кипър. Тъй като северната част не е в Европейския съюз, застраховките там не важат и глобите от рент-а-кар компаниите са солени. Затова нашият план е хитър и бюджетен: преминаваме границата пеша през улица „Ледра“, отиваме до автогарата в турската част на Никозия и оттам хващаме местен автобус до историческия град Фамагуста.
Фамагуста: Между блясъка на миналото и тишината на Вароша
Пътуването с бусчето минава бързо и скоро пред нас се разкрива град с невероятна, но и тъжна съдба. Ето кои четири топ локации успяхме да разгледаме:
- Вароша („Градът на призраците“): Това място спира дъха по един зловещ начин. През 70-те години Вароша е бил супер луксозен туристически квартал, посещаван от звезди като Бриджит Бардо и Елизабет Тейлър. След турската инвазия през 1974 г. районът остава напълно изоставен и ограден с бодлива тел. Днес времето там е спряло, а гледката на рушащите се празни хотели на самия плаж е меко казано призрачна. Наскоро част от улиците бяха отворени за пешеходен достъп и разходката сред тези руини е незабравима.
- Старият град и венецианските стени: Фамагуста е обградена от масивни, отлично запазени крепостни стени, строени по времето на Венецианската република. Те са толкова широки, че на места е трудно да повярваш, че са градени на ръка преди векове.
- Джамията „Лала Мустафа Паша“: Истински архитектурен шок! Това всъщност е бившата великолепна готическа катедрала „Свети Никола“ от XIV век. След османското нашествие френската готика е преобразена – добавено е минаре и интериорът е пригоден за джамия. Изглежда уникално и величествено.
- Замъкът „Отело“: Средновековна крепост, построена първоначално от династията на Лузиняните и по-късно укрепена от венецианците. Твърди се, че именно тук се развива действието в прочутата драма на Шекспир „Отело“.
Малко преди да се стъмни се качваме обратно на автобуса от автогарата във Фамагуста и се връщаме в Никозия. За вечерта имаме специален план – да хапнем десерти в най-известното и хвалено кафене в целия град, разположено от турската страна: Aysu’s Cakes and Bakery. Мястото оправдава славата си на 100%! Тортите и сладкишите там са истински шедьоври и перфектен финал на този дълъг, изпълнен с контрасти ден.
След сладкото пиршество пресичаме границата обратно, прибираме се в хотела и потъваме в дълбок сън. Утре ни предстои нов ден и нови приключения из непознатия Кипър!
Ден 3: Британско наследство, котешки манастири и по стъпките на Афродита
Третият ден от нашето зимно приключение започва с едно истинско предизвикателство за всеки български шофьор – „перфектното“ обратно движение в Кипър! Тъй като островът дълги години е бил британска колония (до 1960 г.), воланът е отдясно, а движението – в лявото платно. Първите няколко кръгови кръстовища са лек стрес, но бързо се свиква, особено когато колата под наем е с червени регистрационни номера (така местните знаят, че сте турист, и имат едно науми за всеки случай). Освободени от градския трафик на Никозия, пускаме радиото и започваме нашия голям авто-тур из южното крайбрежие. Ето кои невероятни места успяхме да запечатаме в списъка си днес:
- Хирокития (Choirokoitia): Първата ни спирка по пътя е този впечатляващ археологически обект под егидата на ЮНЕСКО. Това е едно от най-важните праисторически селища в цялото Източно Средиземноморие, датиращо от новокаменната епоха (около VII хилядолетие пр.н.е.). Кръглите каменни къщи, реконструирани на мястото, изглеждат уникално и ни връщат хилядолетия назад във времето.
- Светият манастир „Свети Николай Коткарски“ (Holy Monastery of St Nicholas of the Cats): Като истински фенове на животните, нямаше как да пропуснем това място, намиращо се на полуостров Акротири. Легендата разказва, че през IV век Света Елена изпраща на острова стотици котки, за да се справят с нашествието от отровни змии. Днес манастирът е по-известен с пухкавите си обитатели, отколкото с монахините. Разбира се, веднага се отбихме до специалния автомат за котешка храна, пуснахме монети и нахранихме мъркащата армия, която ни посрещна още на входа!
- Замъкът Колоси (Kolossi Castle): Продължаваме на запад и спираме пред тази мощна средновековна крепост. Замъкът е бил голямо командно укрепление на рицарите хоспиталиери през Средните векове. Интересен факт е, че именно тук рицарите започват да произвеждат прочутото кипърско сладко вино „Коммандария“ – едно от най-старите вина в света, чието име се пази и до днес.
- Куклия (Kouklia) – Светилището на Афродита (Sanctuary of Aphrodite): Навлизаме в земите на митовете. Куклия е построен върху основите на древния град Палепафос (Стария Пафос). Тук разгледахме най-значимия археологически обект в района – светилището, датиращо от XII век пр.н.е., където в античността е процъфтявал култът към богинята на плодородието и любовта.
- Скалата на Афродита (Petra tou Romiou): След руините се отправяме към морето, където се намира прочутата геоложка формация на крайбрежието на Куклия. Според легендата, точно тук, сред разбиващите се вълни и красивата бяла морска пяна, се е родила самата богиня Афродита. Мястото е изключително живописно, а зимата имаш лукса да му се насладиш без стотици хора, борещи се за перфектния кадър.
Късен обяд с гледка и финална права към Пафос
След толкова много история и емоции, стомасите ни започват да напомнят за себе си. Спираме на хълма в едно прекрасно заведение с панорамна тераса и чудесна гледка към брега. Хапваме вкусни местни специалитети, изпиваме по едно фрапе и се наслаждаваме на синьото море. След обяда палим колата и потегляме в посока Пафос – градът, от който започна нашето пътешествие и където е планирана последната ни нощувка на острова. Настаняваме се и се подготвяме да извлечем максимума от утрешния ни, последен ден в Кипър.
Ден 4: Каньони, корабокрушения, замъци и една неочаквана птича среща
Последният ни пълен ден в Кипър се оказва перфектната комбинация от антична история, дива природа и щипка крайбрежна магия. Започваме сутринта ударно с посещение на Археологическия парк на Неа Пафос (Archaeological Site of Nea Paphos). Това е огромен музей на открито под закрилата на ЮНЕСКО, прочут в цял свят със своите невероятно запазени римски мозайки в къщите на Дионис, Тезей и Айон. Разхождаме се сред древните колони и амфитеатъра, но решаваме да оставим крепостта на пристанището и емблематичния фар за по-късно, когато слънцето ще започне да залязва.
Палим колата и се отправяме на север по бреговата линия към едно от най-дивите и красиви места на острова:
- Каньонът Авакас (Avakas Gorge): Това е истински природен шедьовър, издълбан от предприемчива река в продължение на хилядолетия. Навлизаме пеша между величествените, стръмни варовикови скали, които на места се извисяват до 30 метра над главите ни и почти се докосват. Пътеката става все по-тясна, прескачаме големи камъни и се наслаждаваме на хладината и уникалната растителност. Изкачваме се почти до самия край на достъпния маршрут – до точката, в която пътеката просто свършва и всички туристи започват да се връщат обратно.
- Корабокруширалият кораб „Edro III“: Следващата ни спирка е в района на градчето Пея (Peyia). Точно до самия бряг, заклещен в острите скали под лек наклон, лежи товарният кораб „Edro III“, плаващ под флаг на Сиера Леоне, който засяда тук по време на буря в края на 2011 г. Гледката на огромния, ръждясващ кораб на фона на разбиващите се тюркоазени вълни е изключително фотогенична и малко сюрреалистична.След като събираме очите на хората в социалните мрежи със снимки от каньона и кораба, се връщаме обратно в Пафос. Насочваме се към оживения крайбрежен район Като Пафос (Kato Pafos). Слънцето вече пада ниско, оцветявайки всичко в златисто, което прави разходката около средновековния Замък на Пафос (Paphos Castle) и стария фар просто вълшебна. Крепостта, издигаща се на самия край на пристанището, изглежда толкова мощна и горда, сякаш още пази града от пирати. След дългия ден е време за заслужена последна вечеря на кипърска земя. Избираме си уютно рибно ресторантче на пристанището и в момента, в който тръгваме да влизаме, оставаме с отворени уста – на самия вход, като истински хостес, ни посреща огромен, висок близо метър жив пеликан! Птицата е абсолютна местна знаменитост, изобщо не се притеснява от хората и гордо позира. Поръчваме си страхотна прясна риба, споделяме си най-яките моменти от пътуването, казваме „чао“ на нашия нов приятел пеликана и се прибираме в хотела за финална нощувка.
Ден 5: Довиждане, Кипър! Здравей, зимна реалност!
На следващата сутрин в 9:30 ч. вече сме в самолета на път за България. Няколко часа по-късно кацаме на родна земя и преживяваме лек климатичен шок – термометърът показва с цели 20 градуса по-ниска температура от слънчевия средиземноморски рай, от който идваме! С това нашето зимно бягство в Кипър и успешното задочно „покоряване“ на първенеца Олимп приключват. Островът ни даде всичко – зимни планински преходи с якета и кецове, призрачни градове, древна история, котешки манастири, обратно движение и незабравими емоции.
Мисия „Кипър“ е официално изпълнена, а подготовката за следващата ни голяма цел по пътя към 49-те европейски първенци – Португалия – вече започва в пълен ход!