Изкачване на Килиманджаро по маршрута Лемошо: Пълно ръководство

Танзания – Връх Ухуру – 5895 м.

Дата на изкачване: 15 февруари 2026 година.
Държава: Танзания
Връх: Ухуру – 5895 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова, Мартин Баников
Височина в Африка: № 1
Проект: „54 първенци в Африка“
Изкачена надморска височина: 4756 м.
Разстояние на прехода: 65,60 км.
Време за изкачване: 5 дни нагоре, 2 дни надолу.
Необходима екипировка: Лятна и зимна туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Дълъг преход с надморска височина над 4000 м.
Най-добро време за посещение: Декември – февруари.
Настаняване: На палатка
Ограничения: Не, но не забравяйте да вземете паспорта си.

Карта на маршрута до връх Ухуру от Лемошо гейт.

Килиманджаро: На покрива на Африка през най-красивия маршрут – Лемошо.

Някои изкачват Килиманджаро заради височината и статистиката. Ние го направихме заради красотата му. Избрахме маршрута Лемошо, който ни преведе през невероятни контрасти – от тропическа джунгла до ледени пустини, за да стъпим на връх Ухуру (5895 м).

Ден 0 (08.02.26): Логистиката – как да стигнем „на края на света“?

Нашето приключение започна от летище София. Избрахме Turkish Airlines и полет в 16:00 ч. – това е най-бързият и удобен вариант за стигане до Танзания.

Цена: Около 820 евро за отиване и връщане (общо 2 полета).
Удобство: Багажът се чекира директно до крайната точка, така че не го мислите по време на прекачването в Истанбул.
Продължителност: Първият полет до Турция е 1:25 ч., а вторият – към Танзания – е около 7 часа.

Важно за визите и здравето:
Визата за Танзания струва 50 USD. Макар да има сайтове за електронни визи, много от тях са измамни, затова ви съветваме да си я изкарате директно на летището – става бързо и сигурно.
Относно здравето: седмица преди полета си бихме ваксина за жълта треска, а два дни преди тръгване – за тетанус. Тъй като пътуваме сами, а не с организирана българска група, се презапасихме и с аптечка за всякакви ситуации.

Една малка изненада по пътя:
Вторият ни полет имаше междинно кацане на остров Занзибар, което не беше описано в билетите ни. Повечето пътници слязоха, а ние останахме в самолета, докато екип от 10 чистачи буквално го „светнаха“ за 10 минути. След това продължихме към летище Килиманджаро.

Там ни чакаше нашият организатор Барака от местната фирма Blue Monkey Expedition. Посрещна ни подобаващо – с кафе, шампанско и широка усмивка. След като разменихме по някой малък подарък, се отправихме към Аруша. Два часа по-късно вече бяхме в хотела за кратка закуска и заслужен сън.

Ден 1 (09.02.26): Среща с водачите и истинското лице на Аруша

Събудихме се около обяд и на кафе се запознахме с нашите водачи – Барака и Феликс. Прегледахме маршрута и направихме детайлна проверка на екипировката. Оставихме в офиса им нещата, които нямаше да ни трябват в планината, за да олекотим багажа.

Следобед излязохме да разгледаме Аруша. Тук животът е различен – бедността е навсякъде, а всеки се опитва да продаде нещо на улицата: от плодове и шишчета до домашни мекици. Хапнахме половин пиле на местния пазар и се прибрахме преди залез. Тук не е като в Европа – след като се скрие слънцето, усещането за опасност се засилва и е по-добре да сте в хотела.

Приключението тепърва започва! В следващата част ви разказваме за първите стъпки по маршрута Лемошо…

Ден 2 (10.02.26): Навлизане в джунглата и първи срещи с маймуните

Ставане в 6:30 ч. Бърз душ за разсънване и право към закуската – омлет и пържени банани (традиционен вкус, който щеше да ни съпътства често). Време е за отпътуване към Национален парк Килиманджаро!

Екипът – малка армия за трима души
Логистиката тук е впечатляваща. Тръгнахме с автобус от Аруша, а след спирка в офиса на Blue Monkey Expedition, групата ни набъбна до 15 души! За нас тримата се грижеха общо 12 души персонал: 2 водачи, 2 готвачи и цели 8 носачи.

Преди да потеглим към входната точка, хапнахме торта и пихме по глътка шампанско за късмет.

Лемошо гейт и стартът на прехода
Пристигнахме на Лемошо гейт – началната точка на нашия маршрут. Докато носачите подготвяха целия багаж, ние опитахме прочутата бананова супа (звучи странно, но е супер енергизираща). След задължителната регистрация в парка, най-после тръгнахме нагоре.

Пътят към първия лагер ни преведе през гъста, зелена джунгла. Късметът беше с нас – видяхме и трите вида маймуни, които обитават парка! Да ги наблюдаваш как скачат свободно от дърво на дърво е преживяване, което няма нищо общо със зоопарка.

Маршрутът до Лагер 1 (Mti Mkubwa):

Терен: Приятна горска пътека, без технически трудности.
Денивелация: Около 400 метра.
Разстояние: Приблизително 4 км.

Животът в лагера
Когато пристигнахме в лагер Mti Mkubwa (Голямото дърво), палатките ни вече бяха разпънати и ни чакаха. Настаниха ни на нашата „вип масичка“ за следобедно кафе. Вечерята беше истинско кулинарно приключение за тези географски ширини: супа от краставици, риба с кориандър и картофки, а за десерт – прясно авокадо.

Вечерта завърши по „нашенски“ – обсъдихме бъдещи планове, пихме по една ракия (за здраве и добър сън) и се мушнахме в чувалите. Утре ни очакваше излизане от гората и първи гледки към върха!

Ден 3 (11.02.26): От джунглата до платото Шира – 1300 метра изкачване

Ставане в 6:15 ч. За 15 минути багажът е стегнат и сме пред палатката за кафе. Закуската ни изненада с вкус от детството – мляко с ориз (или по нашенски – Сутляш), последвано от стабилна „американска“ порция с наденички, омлет и препечени филийки. За десерт – прясна папая. На близо 3000 метра височина това си е истински лукс! След хапване взехме по един Маларон (превантивно) и потеглихме.

Планът за деня:
Тъй като бяхме резервирали 7-дневен трек (въпреки че Лемошо обикновено се минава за 8), трябваше да слеем два етапа. Целта беше да минем през лагер Шира 1 за обяд и да продължим до Шира 2 за нощувка.

„Душевадката“ и първите големи височини
Преходът започна през гъстата джунгла, но след около 200 метра денивелация растителността започна да се променя. Нашите приятели от екипа бяха подготвили изненада – масичка със столове сред нищото и топла супа от сладки картофи за подкрепа.

След почивката дойде ред на „душевадката“ – около 700 метра положителна денивелация по стръмна, но добре утъпкана пътека до Шира 1. Когато стигнахме лагера, вече бяхме качили общо 850 метра. Там ни чакаше обяд със спагети и чай, но нямахме време за губене – предстояха ни още 7.4 км и 380 метра денивелация до Шира 2.

Пейзажът на Шира: Кръгли храсти и лава
Това, което видяхме по пътя, беше изумително. Навлязохме в платото, където целият терен беше осеян с интересни кръгли зелени храсти, растящи сред лавови камъни. Никога не бях виждал нищо подобно – сякаш бяхме на друга планета! Малко преди самия лагер минахме и покрай първите характерни за Килиманджаро гигантски дървета (Сенецио), които изглеждат като излезли от праисторически филм.

Лагер Шира 2 (3900 м)
Пристигнахме в Шира 2 доволни, но доста изморени от дългия преход. Вечерята отново беше на ниво: супа от цвекло и ориз с телешко. Невероятно е как готвачите успяват да сътворят такива ястия на тази височина.

Водачите ни дадоха ясен съвет: „Хапвайте и веднага в чувалите!“. Утре ни предстоеше аклиматизационно изкачване до известната скала Лава Тауър (Lava Tower) на 4600 м. За първи път усетихме истинския студ, затова грейките с топла вода в спалните чували бяха най-добрият ни приятел тази вечер.

Ден 4 (12.02.26): „Училище“ за аклиматизация – Лава Тауър и бургери на 4700 м

6:30 ч. – стандартното време за ставане. Оправяме багажа и се нареждаме за сутрешното кафе. Закуската отново беше на ниво: задължителната овесена каша (вече свикнахме да започваме така всяко ядене), наденички, омлет и черешката на тортата – палачинки с Нутела! Как да не тръгнеш с кеф нагоре?

Изкачването до Лава Тауър (Lava Tower)
Тръгнахме от Шира 2 и след около 5 часа и 800 метра положителна денивелация достигнахме емблематичната скала Лава Тауър. Лагерът тук се намира на 4700 м н.в. Целта ни беше да останем няколко часа на тази височина за аклиматизация.

Тук е моментът да кажа – момчетата от Blue Monkey Expedition са просто невероятни! За обяд на 4700 метра ни сервираха: супа, бургери с картофки и пържено пиле. Ако някой си мисли, че на Килиманджаро се отслабва – жестоко се лъже. Ние вече имахме чувство, че качваме килограми вместо да сваляме.

Спускане към камп Баранко (Barranco)
След обяда започнахме спускането от другата страна на Лава Тауър към лагер Баранко (3900 м). Пътят ни мина през местност, осеяна с най-интересните растения тук – Senecio Kilimanjari (Сенецио). Тези праисторически дървета са символ на планината и правят пейзажа напълно сюрреалистичен.

След 3 км дистанция и 800 метра отрицателна денивелация, най-сетне видяхме знамето на Blue Monkey зад една скала в кампа. Веднага снимка с табелата и право към „вип масичката“ за следобедно кафе и разбор на деня.

Вечер под звездите
Вечерята в 19:00 ч. отново ни събра: супа от броколи, пилешки шишчета и огромни пирожки със зеленчуци. Към 20:30 ч. облаците най-после се разкъсаха и Килиманджаро се разкри пред нас на фона на милиарди звезди. Гледката беше толкова красива, че ти спира дъха (и без това въздухът е малко).

Един практически съвет: Ходете по малка нужда точно преди лягане! През нощта става сериозен студ и последното нещо, което искате, е да излизате от топлия чувал и да търсите тоалетната в тъмното.

Ден 5 (13.02.26): Стената Баранко и италианска кухня на 4000 метра

Днес е петък 13-ти, но за нас това се очертаваше като най-лежерният ден в планината. Тъй като преходът до камп Каранга е само около 4.5 км, си позволихме „лукса“ да станем в 7:00 ч. Вместо обичайното бързане, започнахме деня спокойно с кафе, витамини и поредната епична закуска: каша, яйца на очи с пържени наденички, чушки и картофи. За десерт – палачинки със сладко от ягоди и портокал. С това меню енергията ни беше в излишък!

Изкачването на „Стената Баранко“ (Barranco Wall)
След като стегнахме багажа, се отправихме към прочутата стена Баранко. Пътеката е тясна и стръмна, с леки елементи на катерене по скалите, но нищо плашещо за хора с опит в нашите планини. Единственият проблем беше „задръстването“ от групи, но ние бързо намерихме пролука, фланкнахме ги отляво и продължихме в нашето си темпо.

Влакчето на ужасите: Нагоре-надолу по ребрата
Маршрутът до Каранга е истинско изпитание за коленете – цял ден качваш едно ребро, слизаш в дерето, после пак нагоре. Пресякохме няколко такива „вълни“ на Килиманджаро, докато пред нас не се откри следващият лагер.

Пица парти в Каранга (4000 м)
Стигнахме в лагера още в 14:00 ч. и веднага бяхме изненадани с… зеленчукова пица! Италианската кухня явно ни преследва навсякъде, дори и в сърцето на Африка. Имахме цял следобед за почивка, което беше критично важно, защото умората вече започваше да се натрупва в краката ни.

Подготовка за дъжда
Прогнозата обещаваше валежи и нашите домакини веднага взеха мерки – изкопаха малки улеи около палатките ни, за да отвеждат водата. Докато отвън се редуваха вятър и дъжд, ние се отдадохме на разговори в палатката. Вечерта приключи подобаващо с ориз и телешки сос със зеленчуци, след което бързо се мушнахме в чувалите.

Утре ни предстои последната стъпка преди върха – камп Барафу!

Ден 6 (14.02.26): Барафу – преддверието на върха и снежната изненада

Будят ни в 5:30 ч. Признавам си – бях бесен! Но в планината дисциплината е всичко. Закуската в 6:00 ч. включваше каша, палачинки и едни странни, но вкусни бухти. Стегнахме багажа и поехме към камп Барафу (4650 м) – нашата изходна точка за атаката на върха.

Преходът до Барафу:

Дистанция: Около 4.5 км.
Денивелация: +700 метра.
Пътеката отново ни разходи нагоре-надолу. Към края леко ме „натисна“ главата – нормална реакция на височината. В лагера ни посрещнаха със супа от тиква и спагети с риба тон. Последва кратка дрямка и ибупрофен, за да пресечем главоболието.

Вечерята беше лека – яйца със зеленчуци, и веднага в чувалите. Планът: ставане в 23:00 ч. за щурм. Проблемът? От 5 часа не спираше да вали сняг и вече имаше натрупани няколко сантиметра. Молехме се да спре…

Ден 7: Връх Ухуру (5895 м) – Шампанско на покрива на Африка!

В 22:30 ч. на 14-ти ни събудиха. Време е! Обличаме всички налични дрехи, бърза закуска за енергия и точно в 00:15 ч. потегляме в пълния мрак.

Атаката на върха
Изкачването беше брутално – 1260 метра денивелация в остър наклон, разреден въздух и смразяващ студ. Седем часа по-късно, точно в 7:00 сутринта, когато първите лъчи на слънцето докоснаха хоризонта, ТРИМАТА – аз, Деси и Марто, стъпихме на покрива на Африка – връх Ухуру (5895 м)!

Кристално небе и вечни ледове
Имахме невероятен късмет – небето беше кристално чисто, а гледките бяха буквално уникални. Пред нас се разкри огромната паст на кратера Кибо (Kibo), а в далечината величествено се издигаше острият силует на съседната планина Мавензи (Mawenzi). Най-силно ни впечатлиха ледниците под върха – огромни ледени стени, които блестяха на слънцето. Чувството е неописуемо, сякаш си господар на света. Извадихме бутилката шампанско, която ни чакаше, и отпразнувахме успеха подобаващо на най-високата точка на континента!

Безкрайното слизане (Отрицателна денивелация: -2900 м)
Ако качването е трудно, слизането е истинско изпитание за волята. Трябваше да се доберем до камп Мвека. За да съберем сили, първо спряхме обратно в Барафу, където буквално се сринахме в палатката – поспахме 3 часа и обядвахме.

Оттам започна голямото „плуване“ в калта, защото дъждът не спря нито за миг. Пътят през лагера Милениум ни се стори безкраен, а след него ни довърши една ужасна каменна пътека. Беше изключително хлъзгаво – видяхме много хора с изкълчени глезени и травми, които буквално ги сваляха от планината. След общо 3 часа борба с камъните, най-сетне стигнахме в камп Мвека. Уморени до краен предел, но с пълни сърца – Килиманджаро е наш!

Ден 8 (16.02.26): Финални стъпки, бакшиши и заслужена бира

Приключението ни на Килиманджаро приключва. Равносметката: 75 километра през най-красивия маршрут Лемошо и общо около 5000 метра положителна и отрицателна денивелация.

Сутринта започна лежерно в 6:30 ч. с кафе и последна закуска в планината. Последва малко парти с екипа на Blue Monkey, за да отпразнуваме успешното изкачване на тримата.

Бюджетът (колко струва мечтата?):

Организация: За 7 дни в планината платихме по 1850 USD на човек (цена за група от трима).
Бакшиши: В Танзания бакшишът за екипа е задължителен и е въпрос на чест. За нашите 12 души персонал (водачи, готвачи, носачи) оставихме общо 1500 USD по 500 USD на човек.
Самолетни билети: Около 820 EUR.
Общо: Цялото преживяване по най-дългия и красив маршрут излиза около 3000 USD на човек.

Пътят към Мвека Гейт
Спускането през джунглата е магическо. Около нас подтичваха носачите, бързащи да се приберат при семействата си след седмица в планината. Около километър преди финала пътеката става проходима за джипове. Тук извадих късмет – един от спасителните джипове спря, любезният медик предложи превоз и ме свали до долу безплатно. Мускулите на краката ми буквално „въздъхнаха“ от облекчение след огромното спускане.

На изхода – задължителната снимка пред табелата Congratulations, студена бира и получаване на официалните сертификати за изкачване на връх Ухуру. След финалния обяд и покупката на сувенири, се отправихме към хотела. Топлият душ след 7 дни на палатка беше като сбъдната мечта!

Заключение и съвети от Mountain Memories

Запомнете едно: Килиманджаро е една от най-красивите планини в света. Не правете грешката да изберете краткия маршрут „Кока-кола“. Да, Лемошо е дълъг (65 км), но гледките и аклиматизацията си струват всеки метър. Връх Ухуру се качва заради красотата, не само заради височината!
Танзания е сравнително спокойна и безопасна страна, напълно отворена за туризъм. А нашето приключение не спира дотук – утре ни чака сафари в национален парк Тарангири!

Препоръчителни ваксини за пътуване в Африка:
. Жълта треска (Yellow Fever)
. Тетанус, Дифтерия и Коклюш (Tdap)
. Хепатит А и Б
4. Малария: В Танзания рискът е висок. Няма ваксина, затова се препоръчват антималарийни хапчета (профилактика) и репеленти.