Гибралтар – Скалата на Гибралтар 426 м.

Гибралтар – Скалата на Гибралтар 426 м.

 

 

 

Дата на изкачване: 20 Септември 2026 година.
Държава: Гибралтар ( Британска задморска територия )
Връх: Скалата на Гибралтар 426 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова и още 7 души
Височина в Европа: Бонус връх
Проект: „Бонус Европа – Автономни и отвъдморски територии“
Изкачена надморска височина: 263 м.
Разстояние на прехода: 2,24 км.
Време за изкачване: 1:38 часа.
Необходима екипировка: Не е нужна.
Описание на изкачването: Лек преход.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване:  В хотели
Ограничения: Не, но не забравяйте да вземете паспорта си.

 

 

Карта на маршрута до Скалата на Гибралтар 426 м. от спирката.

Гибралтар: На пресечната точка между два континента, два океана и един сбъднат проект

След като официално сложихме точка на големия ни проект „49 Европейски първенци“, имахме нужда от малко заслужена почивка. Идеята беше проста: море, слънце и никакво бързане. Само че за хора като нас „без тичане“ е сравнително понятие. Бързо решихме – връщаме се в слънчева Испания! Планът включваше две основни цели: да вземем сертификат за най-южната точка на континентална Европа и да изкачим емблематичната скала на Гибралтар (която в редица статистики и списъци се води част от Core Europe map за европейски първенци).

В класическия списък от 49 суверенни страни Гибралтар не фигурира, тъй като е Британска задморска територия (а първенецът на Обединеното кралство е Бен Невис в Шотландия). В разширените колекционерски списъци (напр. в платформите Peakbagger или Highpointers) обаче има категория за „Автономни и отвъдморски територии, разположени на самия европейски континент“. Тъй като Скалата на Гибралтар (426 м) се намира физически в Европа, тя се счита за задължителна точка за всеки, който иска да покрие абсолютната географска карта на европейските територии.

Повечето пътешественици вероятно биха комбинирали Гибралтар с изкачване на първенеца на континентална Испания – връх Муласен (3482 м) в Сиера Невада. Ние обаче избрахме друг път – направихме си перфектното андалусийско пътешествие с обиколка на Малага, Кордоба, Севиля, Херес де ла Фронтера (Jerez) и релакс край бреговете на океана.

Ето ги и всички забележителности, които успяхме да посetime и разгледаме по време на нашата андалусийска обиколка:

Малага

• Пешеходната улица Calle Marqués de Larios

• Площад Plaza de la Constitución и Генуезкият фонтан

• Площад Plaza de la Merced

• Мавританската цитадела Алкасаба (Alcazaba)

• Крепостта Хибралфаро (Castillo de Gibralfaro)

• Музеят на Пикасо (Museo Picasso)

• Център Помпиду (Centre Pompidou)

• Катедралата на Малага („Ла Манкита“)

Кордоба

• Джамията-катедрала Мескита (Mezquita-Catedral)

• Дворецът Алкасар де лос Рейес Кристианос и Кралските градини

• Улицата на цветята (Calleja de las Flores)

• Еврейският квартал (Judería) и Синагогата

• Римският мост и отбранителната кула Калаора

• Бароковият дворец Мерсед (Palacio de la Merced)

• Музеят на бикоборството

  

По пътя към Севиля

• Замъкът Алмодовар дел Рио (Castillo de Almodóvar del Río)

Севиля

• Катедралата на Севиля и кулата Хиралда (Giralda)

• Кралският дворец Алкасар (Reales Alcázares)

• Златната кула (Torre del Oro)

• Арената за борба с бикове (Plaza de Toros de la Real Maestranza)

• Дворецът Каса де лос Пилатос (Casa de los Pilatos)

• Древният римски град Италика (Itálica)

• Кралската корабостроителница (Reales Atarazanas)

• Дворецът Лебриха (Palacio de Lebrija)

• Дворецът на Дуеняс (Palacio de las Dueñas)

• Площад Испания (Plaza de España) и парк Мария Луиса

• Музеят на фламенкото

• Градската порта Ел Постиго (El Postigo)

• Шивашкото ателие на кралицата (Costurero de la Reina)

• Музеят на изящните изкуства и Археологическият музей

Херес де ла Фронтера (Jerez de la Frontera)

• Старият квартал „Барио де Сантяго“ и автентичните фламенко места (tablaos и peñas)

• Кралското андалуско училище по конно изкуство (шоуто „Как танцуват андалуските коне“)

• Традиционните винарни за шери (бодеги), включително Bodegas Tío Pepe

Малко географско инфо: Що за място е Гибралтар?

Гибралтар е Британска задморска територия, разположена на малък полуостров в най-южната част на Иберийския полуостров. Мястото е със стратегическо значение от векове, тъй като контролира Гибралтарския проток – единствения воден път между Атлантическия океан и Средиземно море. С площ от едва около 6.8 кв. км, Гибралтар предлага уникална смесица от британска атмосфера (червени телефонни кабини, паунди и английска реч) и южен испански климат. Най-известната му забележителност е именно монолитната варовикова скала Rock of Gibraltar (426 м n.в.), известна още от античността като един от двата Стълба на Херкулес.

Първа спирка: Тарифа и лов за сертификати

Денят започва рано. В 7:30 ч. вече сме будни, а точно в 8:00 ч. сме първи на закуска в нашия хотел в самия център на Херес. Хапваме солидно, за да заредим сили за предстоящия ден, и се отправяме към Тарифа – най-южната точка на континентална Европа.

Ние с половинката вече сме идвали тук, но миналия път не знаехме, че се издава официален сертификат за посещението. Сега се връщаме, за да си го вземем, а с нас е и страхотна група от още 7 човека (общо 9 приключенци!). Сертификатите се получават от Туристическия информационен център в града. Пътят до Тарифа отнема около час и половина. От предишния си престой знаем едно златно правило: в центъра на градчето места за паркиране няма! Затова директно забиваме към паркинга на Lidl Тарифа в началото на града и продължаваме надолу пеша.

Минаваме през туристическия център за сертификатите. Тук ни чака малка изненада – оказва се, че вече не ги печатат на място, а ги изпращат по имейл и трябва да си ги отпечаташ сам. За нас няма проблем – важното е, че приключението е официално отчетено! Вземаме данните и продължаваме към фара. На моста правим кратка пауза да се полюбуваме на скачащите кайтсърфисти, правим по някоя и друга снимка и правим бърза крачка назад към колите. Време е за Гибралтар!

 

Границата и голямото транспортно уравнение

Google Maps показва точно 1 час път (около 48 км) от Тарифа до границата с Гибралтар.

Важен съвет за паркирането: Решаваме да оставим колата на голям паркинг от испанска страна (в Ла Линеа де ла Консепсион), непосредствено преди границата. Влизането с кола под наем на самия Гибралтар често е свързано с ограничения от рент-а-кар компаниите, а и паркингът при лифта (Cable Car) вътре е ограничен. Приготвяме паспортите (все пак влизаме на британска територия) и тръгваме пеша през граничния пункт.

Интересното е, че контролът се оказа съвсем символичен – една патрулка със светещи буркани и никой така и не ни поиска лични документи на влизане.

Едва прекрачили границата, веднага ни заобикалят местни туроператори, предлагащи организирана обиколка на Скалата с бусчета срещу „скромните“ 70 паунда на човек. Естествено, отказваме. Ние сме тук да ходим и да изследваме!

 

Как да стигнете евтино до подножието на върха:

1. На около 50 метра след границата се намира първата автобусна спирка.
2. Вземете автобус № 5 или № 10 до спирка City Center / Автогарата.
3. От автогарата прекачете на автобус № 2 в посока спирка Garrison Gym (началната точка за пешеходното изкачване към парка).

На автогарата отново ни причакаха шофьори на електрически бусчета за кръгов маршрут за 60 паунда, а частно такси ни поиска 70 паунда. Смеметката за нашата група от 9 души бързо показа 360–600 паунда – сума, равна на поне две страхотни андалусийски вечери! Без колебание се качихме на автобус № 2 и слязохме на Garrison Gym.

 

 

Изкачването на Скалата: От пещерата до O’Hara’s Battery

Кабинковият лифт (Cable Car) не работи вече цяла година, така че вариантът за изкачване е само един – пеша. Нашият план е първо да стигнем до Пещерата на Свети Михаил (St. Michael’s Cave), а след това да продължим към билото и най-високите точки.

Тръгваме с умерено темпо нагоре по асфалтовия път и скоро стигаме до входа на Националния парк (Upper Rock Nature Reserve). Входната такса е 30 паунда на човек. Плащаме, правим бърза снимка пред информационната табела на Стълбовете на Херкулес (Pillars of Hercules) и продължаваме нагоре.

След около 20 минути излизаме пред Пещерата на Свети Михаил. Тук ни посрещат и първите известни обитатели на Гибралтар – варварските макаци (единствените диви маймуни в Европа). Купуваме си вода и влизаме в пещерата. Светлинното и музикално шоу (The Awakening) придават доста модерно излъчване на мястото, макар че като естествени образувания пещерата не е нещо невиждано за опитен планинар.

 

Продължаваме нагоре по серпантините. След няколко завоя стигаме до висока порта с бодлива тел и бариера. Оказва се, че самата най-висока географска точка на скалата е военна зона и достъпът до нея е забранен. За сметка на това, само на няколко метра по-ниско се намира най-високата разрешена и достъпна точка – O’Hara’s Battery (426 м n.в.).

 

Правим камара от снимки на върха на Гибралтарската скала и се отправяме към следващата панорамна точка. Слизайки малко надолу, хващаме дясната пътека и излизаме на Skywalk – невероятна стъклена площадка, надвиснала над скалите, от която се разкрива зашеметяваща 360-градусова гледка към Средиземно море, Атлантическия океан и бреговете на Африка. Всички деветима от групата успяваме да изкачим най-високия връх на Гибралтар с широк замах и много радост в очите!

 

Пътят надолу и заслуженият сладолед

Пътят за слизане продължава вляво след стъклената площадка Skywalk. Оттам се тръгва надолу по тясна и стръмна камениста стълба, а любопитните маймуни продължават да ни съпровождат на всяка крачка (внимавайте – не дръжте храна, напитки или найлонови торбички в ръка около макаците! Маймуните са изключително сръчни и бързи, а глобите за храненето им в парка са солени.).

След като слезете по стълбите, хващате надясно отново по асфалтов път. След няколко завоя и една последна камениста пътека излизате директно в градската част на Гибралтар. Първата ни работа е да спрем в кварталното магазинче за голямо количество студена вода и заслужен сладолед. Въпреки че цените са обявени в британски / гибралтарски паунди (£), картовите плащания (Revolut / банкови карти) работят навсякъде без проблем, а на повечето места приемат и евро в брой.

Оттам продължаваме пеша около 10 минути до спирката, хващаме отново автобус № 5/10, който ни кара директно до границата. Преминаваме пеша обратно в Испания и се отправяме към паркинга при колите.

Така приключва нашето неочаквано, но изключително вълнуващо приключение с най-високата точка на Гибралтар – Скалата на Гибралтар (426 м). Още едно специално място, отметнато в дневника на Mountain Memories!

Малко снимки от прехода: