Малта – Та’ Дмейрек 253 м.
Дата на изкачване: 10 март 2024 година.
Държава: Малта
Връх: Та’ Дмейрек – 253 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 46
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 5 м.
Разстояние на прехода: 0,10 км.
Време за изкачване: 0:02 часа.
Необходима екипировка: Не е необходима екипировка.
Описание на изкачването: Без преход.
Най-добро време за посещение: Целогодишно.
Настаняване: Air BnB
Ограничения: Не.
Карта на маршрута до Та’ Дмейрек от пътя.
Мисия „Та’ Дмейрек“: Покривът на Малта между два работни дни
Има едно особено, почти лепкаво усещане в петък следобед, когато съзнанието ти вече е стегнало багажа, а тялото ти все още е заклещено между работата и терминал 2. Поглеждаш часовника – минутите сякаш се движат назад. Но този път в главите ни нямаше просто планове за мързелив уикенд. Имахме мисия. Проектът „49 европейски първенци“ ни зовеше, а следващата кутийка за отмятане беше Малта. Три дни. На пръв поглед – твърде малко за една държава. На втори – напълно достатъчно време, за да усетиш соления вкус на Средиземно море, да се изгубиш в жълтите каменни улици и най-важното – да стъпиш на най-високата точка на архипелага.
Формулата за това пътуване бяхме изчислили до съвършенство. Първо: уикендът, за да не хабим и един ден от скъпоценната отпуска. Второ: месец март. Ранната пролет е вълшебно време за подобни географски бягства. Напливът от туристи, който през лятото превръща острова в задушаващ мравуняк, все още липсва. Бонусът? Цените на самолетните билети са толкова ниски, че буквално те предизвикват да си тръгнеш.
И така, датата е 9 март 2024 година. Петъкът е прелял в събота, работната седмица е зад гърба ни и трансформацията започва. Директно от работното място, без прибиране у дома, се насочваме към летището. Има някакъв суров чар в това да смениш работното облекло с планинарските обувки в колата или в някоя летищна тоалетна.
Точно в 17:30 ч. вече сме на Терминал 2 на Летище София. Около нас глъчката на заминаващите е обичайната, но ние се отличаваме. Нашата експедиция е различна – тръгваме с огромна цел, но малки раници. Носенето на минималистичен багаж за тридневна планинска мисия е цяло изкуство, особено когато трябва да се съобразиш със спартанските размери на Ryanair. Няма място за излишни вещи. Всяка тениска е пресметната, всеки грам е претеглен. Но когато в гърдите ти бие сърцето на пътешественик, тежкият багаж само би те дърпал назад.
Разписанието на таблото свети в зелено. Нашят полет FR3832 е в 19:20 ч. Предстоят ни малко под два часа във въздуха. Обичаме математиката на полетите на запад – благодарение на часовата разлика от един час назад, магията на времето ни позволява да кацнем на международното летище в Малта в 20:15 ч. местно време. Буквално печелим време за живот.
Качването на борда винаги е съпроводено с онзи специфичен адреналин. Намираш мястото си, притискаш раницата под предната седалка, коланът щраква. Двигателите на самолета изригват, налягането те притиска към седалката и след броени секунди светлините на нощна София започват да се смаляват долу в ниското, превръщайки се в златна мрежа. Оставяме сивото ежедневие някъде там, под облаците. Пред нас е нощта, Средиземно море и скалите на Малта, където ни чака покривът на острова – Та’ Дмейрек (Ta’ Dmejrek).
Шофьорски изпитания на малтийска земя и нощен лов във Валета
В 20:15 ч. местно време колелата на самолета докоснаха пистата на Международното летище в Малта (Luqa). Полетното време от един час и петдесет и пет минути беше минало неусетно, а благодарение на едночасовата разлика назад спечелихме още малко от ценното уикенд време. Но истинското приключение тепърва започваше. С бърза крачка подминахме пристигащите и се отправихме директно към гишетата за коли под наем.
Всички знаят, че Малта е бивша британска колония и наследството от онези времена включва нещо, което може да изправи косата на всеки средностатистически шофьор – ляво движение и обратен волан. Този път обаче отговорността и воланът бяха в моите ръце. Първата ни среща с колата беше на един огромен, четириетажен паркинг. Наложи се да направя няколко концентрирани кръгчета в затвореното пространство – чиста проба „суха тренировка“, за да свикнат сетивата ми, че скоростният лост ми е отляво, а огледалото за обратно виждане изисква поглед в другата посока.
Истинският тест дойде на изхода на паркинга. Спряхме пред първото кръгово кръстовище. Последваха около 20 секунди на пълно недоумение. Мозъкът ми буквално отказваше да възприеме защо колите пред мен се движат в „грешната“ посока. Преди да успея да превъзмогна този вътрешен конфликт, няколко нервни клаксона от автомобилите зад нас ни върнаха в реалността. Включих се в движението с повишен пулс.
„Имаме само 8 километра от летището до Валета… дано да стигнем живи!“ – отрони колебливо Деси, стискайки дръжката над вратата.
Осем километра. На пръв поглед нищожно разстояние, но когато всяко влизане в завоя изисква максимална концентрация, за да не се озовеш в насрещното, тези километри се усещат като цяла вечност.
Въпреки напрежението, точно в 22:00 ч. успешно навигирахме до един безплатен паркинг в периферията на столицата, който бяхме проучили и маркирали на картата още от София. Оставихме колата с облекчение. Валета не е голям град, а квартирата ни се намираше в самия исторически център – на около десетина минути пеша от паркинга. Малките, стръмни улички, осветени от меката жълта светлина на фенерите, буквално кипяха от живот. Мартенският въздух беше топъл и приятен, което само засили желанието ни да захвърлим раниците и да се слеем с града.
Стигнахме до адреса и се сблъскахме с т.нар. Self Check-in (самонастаняване). Днес, години по-късно, това е абсолютен стандарт, но в началото на 2024 г. концепцията да отключиш чужд апартамент чрез кодове, кутии за ключове и онлайн инструкции за нас беше напълно непозната и леко объркваща. След няколко совалки по телефона с хоста, дигиталната магия проработи. Влязохме, оставихме багажа и веднага излязохме на лов за вечеря.
Нощен лов за храна: Как един дюнер спаси „експедицията ни“
Оказа се обаче, че нощна Валета има свои собствени правила. Към 22:30 ч. кулинарната реалност ни удари право в лицето – кухните на всички ресторанти вече бяха затворили, а малкото отворени места предлагаха единствено напитки.
„О, не! Пак ли ще спим гладни…“ – въздъхна Деси, спомняйки си други наши логистични пропуски от минали пътувания.
Точно в този момент на отчаяние, с периферията на окото си улових спасителния пояс – неоновите, ярки червени букви на надпис Kebab. С пълна газ и без никакво колебание се насочихме натам. Дюнерът в Малта – може би не е най-автентичната средиземноморска вечеря, но в онази петъчна вечер имаше вкус на петзвездно ястие.
Доволни и вече сити, решихме, че е време за заслужена почивка и преговор на утрешния план за атака на върха. Загубихме се из тесните, калдъръмени улици и си харесахме едно от онези сгушени, автентични барчета, които правят Валета толкова романтична. Седнахме на по бира на открито, загледани в невероятната барокова архитектура наоколо. Атмосферата просто те увличаше – бирите неусетно станаха две, после три… Около 24:00 ч. разумът надделя и вече бяхме по леглата. Тялото имаше нужда от сън, защото утре беше Големият ден – денят, в който ни предстоеше да изкачим покрива на Малта.
Мисията изпълнена: На покрива на Малта сред камъни и итонгови блокчета
Сутринта на 10 март ни посрещна с обещание за силен и динамичен ден. Будилникът извъня точно в 07:00 ч. – няма време за успиване, когато те чака поредният европейски първенец. След един бърз, разсънващ душ бяхме готови да щурмуваме деня. Първата точка от плана ни обаче не беше географска, а кулинарна. За да заредим батериите за предстоящото ходене, спешно се нуждаехме от солидна доза кофеин и нещо сладко. Още от предната вечер, докато се лутахме из нощна Валета, бяхме набелязали една изключително апетитна пекарна по пътя към колата. Без да губим време, се „забихме“ точно там – по едно ароматно, горещо кафе и един топъл кроасан се оказаха перфектното гориво за начало на мисията ни.
Стигайки до безплатния паркинг, където бяхме оставили нашия автомобил с десен волан, погледите ни бяха привлечени от отсрещната страна на залива. Там, окъпан в утринното слънце, се издигаше величественият Форт Маноел (Fort Manoel). Изградена от рицарите хоспиталиери през XVIII век, тази внушителна барокова крепост пази входовете на пристанището Марсамшет. За феновете на поп културата мястото има още по-специално значение – именно пред тези стени е заснет един от най-драматичните моменти в първия сезон на хитовия сериал „Игра на тронове“ (екзекуцията на Нед Старк в Септа на Бейлор). Нямаше как да подминем тази холивудска панорама – направихме по една бърза снимка на крепостта, метнахме се в колата и дадохме газ, право към покрива на Малта!
Спирка 1: Изкачването на връх Та’ Дмейрек (08:51 ч.)
Предстояха ни около 15 километра шофиране на дневна светлина. Този път бях по-уверен зад волана, а навигацията ни водеше към югозападната част на острова, преминавайки през малките, закътани селски пътища на община Сиджиуи (Siggiewi). Землището тук е коренно различно от градската глъчка на Валета – уединено, провинциално и заобиколено от обработваеми земи, които постепенно преливат в драматичните и сурови скали Дингли (Dingli Cliffs). Навигирахме успешно по тесните шосета и паркирахме благополучно встрани от пътя, точно под платото.
Стягаме се в кръста и започваме изкачването. Тук е моментът за едно забавно планинарско признание – бяхме излезли на „експедиция“ с абсолютно ежедневни, официални дрехи. Когато раницата ти е с размерите на пощенски плик за нискотарифна авиокомпания, нямаш лукса да носиш тежки планински екипировки за хълм, висок под 300 метра. Знаехме предварително, че на Та’ Дмейрек (Ta’ Dmejrek) няма да открием класическа връхна кота, нито триангулачна точка или внушителен кръст, каквито сме свикнали да виждаме по родните планини. Но все пак се надявахме на някакъв знак.
След около две минути лутане нагоре-надолу по малки, каменисти дюни и суха растителност, очите ни се спряха на една доста импровизирана, но символична маркировка. Насред нищото някой беше сглобил миниатюрен „паметник“: две блокчета итонг, затиснати с един обикновен камък най-отгоре.
„Това е нашето място! Успяхме!“ – спогледахме се с усмивка.
Въпреки скромната си височина от едва 253 метра над морското равнище, емоцията в гърдите ни беше огромна. Мащабът на един връх не винаги се измерва в хиляди метри денивелация, а в пътя, който си извървял, за да стигнеш до него. Още една от далечните, логистично трудни и екзотични точки в списъка ни беше официално отметната. С тази стъпка бяхме с още един ход по-близо до нашата голяма мечта – Европейската корона!
Направихме задължителните кадри, заради които бяхме пропътували разстоянието от София дотук. Снимките бяха готови, знамето – развято, а мисията – успешно изпълнена. Свалихме гарда, отпуснахме се и се качихме обратно в колата. Най-високата точка на Малта беше в историята, а пред нас се откриваше остатъкът от деня. Тръгнахме на голяма обиколка из острова, защото знаехме, че днешният ден ще бъде изключително дълъг, пъстър и пълен с нови открития…
Спирка 2: Скалите Дингли и параклисът „Св. Мария Магдалена“ (09:16 ч. – 09:41 ч.)
Веднага след върха излязохме на самите скали Дингли (Dingli Cliffs). Мястото е изключително зареждащо и носи невероятно усещане за свобода. Ответните бели канари се спускат драматично право в тъмносините води на Средиземно море. Тук намерихме един специфичен триъгълен камък, надвесен над безкрайния хоризонт, където направихме перфектната снимка. Малко по-нататък по платото се издига малкият самотен параклис „Света Мария Магдалена“ (St. Mary Magdalene Chapel). Кацнал на самия ръб на отвесната скала, този каменен параклис от XVII век изглежда досущ като сцена от исторически филм и допълва суровата красота на пейзажа.
Спирка 3: Историческият тандем Рабат и Мдина (09:54 ч. – 11:31 ч.)
В 09:54 ч. влязохме в Рабат, а час по-късно преминахме през крепостните порти на Мдина – древната столица на Малта, известна като „Градът на тишината“. Мдина е просто феноменална. Разходихме се из лабиринта от тесни, вековни улички, обградени от високи фасади от жълт пясъчник. Тук колите са забранени, а тишината те пренася векове назад. Излязохме на централния площад Pjazza San Pawl в 10:56 ч., за да разгледаме величествената катедрала „Свети Павел, чийто бароков купол се вижда от целия остров. Към 11:31 ч. отново се върнахме по улиците на Рабат, запечатвайки в кадри красивите, характерни за Малта цветни дървени балкони.
Спирка 4: Мджар и Селцето на Попай (12:12 ч. – 12:45 ч.)
Пътят ни продължи на север, минавайки за кратко през градчето Мджар (Mġarr), и в 12:45 ч. пристигнахме в приказната ни дестинация за деня – Селцето на Попай (Popeye Village) в залива Анкор. Създадено през 1980 г. като декор за холивудския филм с Робин Уилямс, днес това място е истински паметник на детството. Дървените, шарени и леко изкривени къщички, кацнали над ярко тюркоазения залив, ни накараха да забравим, че сме възрастни. Изключително забавно ни беше да се разхождаме из декора, а аз не пропуснах златния шанс да се снимам за спомен с самия Попай Моряка!
Спирка 5: Ротондата в Моста и нейното чудо (14:18 ч.)
Следващата ни спирка ни пренесе в град Моста, където посетихме прочутата ротонда „Успение Богородично“ (Mosta Dome). Архитектурата на тази огромна църква буквално ни пренесе в Пантеона в Рим – нейният купол е един от най-големите в целия свят, изградени без никакво вътрешно укрепване. Мястото обаче ни впечатли най-вече с невероятната си история от Втората световна война. На 9 април 1942 г. германска бомба пробива купола и пада в центъра на църквата по време на литургия, където има над 300 души. Бомбата не избухва и всички оцеляват. В задната част на храма разгледахме изложеното точно копие на този снаряд – истински символ на това, което местните наричат „Чудото от Моста“.
Спирка 6: Рибарското селце Марсашлок и кулинарният тест (15:28 ч.)
Следващата точка от обиколката ни отведе в най-югоизточната част на острова – китното рибарско селце Марсашлок (Marsaxlokk). Пристанището тук беше невероятно цветно, пълно с десетки традиционни малтийски лодки „луцу“ (luzzu) с изрисувани очи на Озирис на носа за предпазване от бури. На самия бряг ни посрещна и известната бронзова статуя на местния рибар, прибиращ се у дома, приветстван от своето дете и котката му.
Linguine All’Astice (Fresh from Aquarium) и първият ми сблъсък с омара
Разходката бързо събуди апетита ни и решихме да се доверим на едно страхотно място на самата марина – L’ Arkati Restaurant. Наслаждавайки се на гледката към лодките, реших, че е време за сериозни кулинарни експерименти. За първи път си поръчах страхотен, голям омар (Lobster), поднесен в компанията на доста страховити наглед метални прибори за чупене на черупката. Последва епична планинарска борба на масата, придружена със забавни моменти на недоумение как точно се подхожда към подобно морско чудовище. В крайна сметка инатът победи – справих се успешно с предизвикателството, извадих крехкото месо и останах повече от доволен и сит! Храната в L’ Arkati беше просто фантастична.
Спирка 7 Залез над бастионите на Валета (18:15 ч. – 20:00 ч.)
Към 18:15 ч. се завърнахме обратно в столицата Валета и се отправихме към нейните масивни крепостни стени. Точно около 20:00 ч. слънцето залезе и започна плавно да се стъмва над залива. Стояхме на високите каменни бастиони с широки усмивки на лицата. Тези усмивки казваха само едно: когато и да избереш да се върнеш в Малта, никога няма да сбъркаш. Единственото, за което не ни стигна времето, беше да отскочим до съседния остров Гозо – за него си трябва цял отделен ден, а нашият уикенд беше преметнат на един дъх. Към полунощ бяхме по леглата, готови за утрешния ден, посветен изцяло на съкровищата във Валета.
Ден 3: Историческият чар на Валета и рицарско наследство
Сутринно ставане след успешен връх винаги се случва без аларма! Това е златен закон за нас, особено след като съботната вечер премина в страхотен купон из тесните, сгушени барчета в сърцето на столицата. В крайна сметка нямаше как да не полеем подобаващо победата над Та’ Дмейрек. Около 09:40 ч. вече бяхме на крак и излязохме по улиците, готови да посветим последните си часове на Малта на нейната невероятна барокова столица – Валета.
Градът е истински музей на открито, проектиран от рицарите хоспиталиери, а разположението му предлага феноменални панорами на всяка крачка.
Фонтанът на Тритоните и Градската порта
Разходката ни започна веднага пред стените на стария град. Тук първо ни посрещна монументалният Фонтан на Тритоните (Triton Fountain) – три бронзови фигури, които поддържат огромна чаша, превърнали се в символ на входа на Валета. Веднага след него преминахме през модерната Градска порта, проектирана от световноизвестния архитект Ренцо Пиано, и се насочихме към вътрешността на бастионите, хващайки красивите утринни кадри към укрепленията.
Съборът „Свети Йоан Кръстител“ – Златният шок
Влязохме в едно от най-великите места на острова – Ко-катедралата „Свети Йоан Кръстител“ (St. John’s Co-Cathedral). Отвън фасадата изглежда семпла и строга като крепост, но прекрачиш ли прага, буквално онемяваш. Интериорът е покрит с ослепителна златна барокова украса, стените са богато изваяни, а целият под е мозайка от мраморни надгробни плочи на рицари от знатни европейски фамилии. Не пропуснахме да разгледаме и Ораторията, където се намира световният шедьовър на Караваджо – „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“.
Националният археологически музей
Продължихме културния маратон с посещение на Националния археологически музей (National Museum of Archaeology), разположен в историческата сграда Auberge de Provence. Музеят ни пренесе хилядолетия назад с изключителни артефакти от неолитните храмове на Малта, които са по-стари дори от Стоунхендж и Египетските пирамиди. Тук видяхме прочутите праисторически фигурки на „Спящата дама“ (The Sleeping Lady) и „Малтийската Венера“.
Оръжейната палата и Дворецът на Великия магистър
Като фенове на историята и планинари с изследователски дух, нямаше как да подминем Двореца на Великия магистър (Grandmaster’s Palace). Влязохме в неговите пищни държавни зали, декорирани с портрети на магистри, огромни гоблени и невероятни фрески. Най-впечатляваща обаче се оказа Оръжейната палата (Palace Armoury). Дългите коридори са изпълнени с автентични рицарски брони, шлемове, мечове, арбалети и ранни огнестрелни оръжия от епохата на Великите обсади. Разхождайки се там, буквално усещаш духа на Ордена на Светия Йоан.
Традицията в 12:00 ч. – Салютът от Горните градини Барака
Точно преди обяд бързахме към едно специфично място по протежение на бастионите – Горните градини Барака (Upper Barrakka Gardens). Оттук се открива най-красивата и емблематична панорама на Малта към Голямото пристанище (Grand Harbour) и Трите града отсреща. Точно в 12:00 ч. бяхме на терасата на т.нар. Saluting Battery, за да наблюдаваме традиционната и изключително атрактивна церемония по обедното гърмене на топовете. Гърмежът отекна над целия залив, връщайки ни в епохата, в която така са били поздравявани влизащите в пристанището кораби.
Последна разходка из стръмните улици (15:20 ч.)
След силното слънце и музеите прекарахме ранния следобед в просто скитане по живописните улици на града, които се спускат стръмно право към морето. Около 15:20 ч. направихме последната си снимка пред масивните крепостни стени на Валета. С това затворихме фотоархива на това уикенд бягство.
Валета се оказа невероятно красива, компактна и жива столица. Отправихме се към летището няколко часа по-рано, за да върнем спокойно колата с десния волан на паркинга, и с широки усмивки се качихме на самолета обратно към София. Мисията „Малта и нейният първенец“ беше изпълнена на 100%!
До нови срещи по върховете!
Малко снимки от прехода: