Със сигурност не сме богати, не сме били и надали ще бъдем. През повечето време даваме почти всичките си пари за пътуваня, не се глезим, но не се и лишаваме. Като за начало ние не ползваме услугите на водач (доколкото е възможно). Купуваме самолетни билети доста по-рано, спим по кънпинги и букваме през Букинг или подобни платформи, така нещата излизат доста по-евтини. Когато дестинацийте могат да се комбинират – го правим. Когато илиза по изгодно с кола, палим и тръгваме.

Ние нямаме екип, през повечето време сме сами и естествено, че за някой върхове бихме взели някой с нас. Имаме няколко такива случая с Европейските първенци. Във Хърватска бяхме трима човека, взехме един наш познат, защото искаше да отиде на връх Динара, който беше неговият последен връх от Балканските първенци, но нямаше с кой и нямаше организирани групи за там. Друг случай беше как обиколихме 7 държави с кола за 10 дни и минахме над 5000км. с още 2ма човека. Екскурзията беше насочена към Украйна и ниските върхове в Прибалтийските държави. Тогава извадихме луд късмет с нашият вече добър приятел Петър Попов, без който по-трудно щяхме да се оправим с руският език на границата с Беларус след пребиваването ни предният ден в Украйна.

През по-голямата част от нашите пътуваня обикновенно дните за изкачване на върха са през уикенда и почти винаги има хора, който искат да се качат на най-високата точка на страната. Ние винаги се подсигуряваме с оф-лайн карта на държавата в която сме и предварително направен трак качен и на часовникът, но рядко ги използваме. Както се казва: „По-добре е да го има и да не ти потрябва – отколкото да го няма.“

В Европа почти всички върхове са отлично обозначени – единственият по-специфичен случай без ясна физическа кота за нас беше този във Ватикана, където просто попитахме за точната точка. За необозначените върхове (каквито предстоят в Африка) разчитаме на предварително свалени прецизни координати. Основният ни източник на надеждна географска информация за световните коти е сайтът Peakbagger.com.