Испания – Връх Муласен 3479 м.
Дата на изкачване: 27 юли 2025 година.
Държава: Испания
Връх: Връх Муласен – 3479 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 6
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 1356 м.
Разстояние на прехода: 24,89 км.
Време за изкачване: 4:20 часа нагоре, 3 часа надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа.
Описание на изкачването: Дълъг преход с надморска височина над 1000 м.
Най-добро време за посещение: юни – октомври.
Настаняване: В Хотел
Ограничения: Не.
Карта на маршрута до връх Муласен от паркинга над Капилейра
Покривът на Континентална Испания: Изкачването на връх Муласен
Муласен или Тейде?
Кой всъщност е най-високият връх в Испания? Оказва се, че този отговор крие малка уловка.
Ако гледаме сухите цифри, вулканът Тейде на остров Тенерифе държи първенството със своите 3718 метра, превъзхождайки Муласен с повече от двеста метра. Само че географски Тенерифе е част от отдалечен архипелаг, разположен по-близо до африканския бряг, отколкото до Стария континент. За нашето амбициозно предизвикателство „49 Европейски първенци“ се запитаме кой е най-подходящият връх за нас и отговорът беше ясен. Трябваше да изкачим върха в границите на Европа и континентална Испания. Така погледът ни се устреми към Муласен и неговите 3479 метра.
Пътят на юг: От София до най-южната точка на Европа
Календарът показва юни – перфектното време за Сиера Невада, когато зимните снегове най-после са отстъпили пред лятото. За да спестим ценни дни отпуска, решихме да изиграем картите си умно и да организираме пътуването около почивните дни. Така в една събота, точно в 12:05 ч., се озовахме на борда на директния полет на Ryanair от София, устремени към слънчева Малага. Веднага след кацането преминахме през бързите процедури по уреждането на рент-а-кар и бяхме готови за път.
Преди обаче да захапем планинските баири, решихме да направим едно вълнуващо отклонение. Тръгнахме директно към Тарифа – градчето, разположено на около два часа път, което белязва най-южната точка на европейския континент.
Тарифа ни посрещна с усещане за абсолютна свобода и безкраен вятър. Тук се случва истинско природно магично тайнство – Атлантическият океан и Средиземно море се срещат, разделени единствено от тесен скалист провлак. От брега скалите на Мароко изглеждат толкова близо, че имаш усещането, че можеш да ги докоснеш с ръка. Небето над града пък е постоянно изпъстрено от стотици цветни платна на кайтсърфистите, превърнали това място в своя европейска Мека. Атмосферата е лежерна, носеща аромата на солена вода и неподправено приключение.
Градът обаче се оказа толкова магнитен за туристите, че местната инфраструктура буквално изнемогваше. Паркирането в центъра се превърна в истински мисия невъзможна. След 45 минути напрегнато и безполезно въртене из тесните, претъпкани улички, решихме да спрем да си губим времето. Върнахме се в самото начало на градчето и оставихме колата на безплатния двучасов паркинг пред магазина „Lidl“. Това се оказа перфектният хитър трик – времето ни беше напълно достатъчно да се разходим спокойно до брега, да направим уникални снимки и да попием от свежата енергия на сърфистите, преди отново да дадем газ на автомобила.
Посока Алпухарас: Планът, който се провали
След морската пауза поехме към сърцето на планината. Нашата крайна цел за деня беше Капилиера – едно китно, искрящо бяло алпухарско селце, което е нашата изходна точка за изкачването на върха.
Няколко месеца преди да тръгнем, бяхме измислили перфектен план. Искахме да хванем местния специализиран микробус, който да ни качи до 2700 метра височина. По този начин щяхме да си спестим цели 7 километра досадно ходене по прашен и скучен път. Реалността в Андалусия обаче бързо ни приземи. Испанците тук имат собствено мнение по въпроса и просто не обичат да вдигат телефона на чужди номера.
След като всички опити за връзка се провалиха, планът ни рухна и трябваше да импровизираме. Новата идея беше проста: оставяме колата на паркинга под върха хващаме жълтата маркировка през гората. Тя ще спести около километър от тежкия преход нагоре и ще ни предлага прохладна сянка. Приключението към покрива на Испания започва утре!
Ден 1: Турбо режим и битката за върха
Утрото ни посреща с бърз старт. Ставане в 7:00 ч., силно ароматно кафе за събуждане, обилна закуска и веднага се отправяме към колата. След около 30 минути шофиране достигаме паркинга под върха. Мястото е заградено с бариера, а наоколо има няколко постройки, които в този ранен час изглеждат напълно необитаеми. Намятаме раниците на гръб и без да се замисляме, избираме пътеката със жълта маркировка, която навлиза право в прохладната гора.
Точно в 8:31 ч. вече сме по трасето. Времето е изненадващо приятно за Южна Испания – температурата е около 18 градуса. Пътеката обаче не си поплюва и веднага захапва стръмно нагоре. Важно уточнение за всеки, който тръгва насам: по целия маршрут няма абсолютно никаква вода. А цифрите пред нас са сериозни – предстоят ни около 12 километра в посока и цели 1300 метра положителна денивелация до крайната цел.
„Хитрите“ испанци и включването на турбото
Докато вървим под дебелата сянка на дърветата, всичко е перфектно. Малко преди връх Алто дел Чорило (Alto del Chorrillo) обаче гората внезапно свършва. Тръгваме на дясно обратно на главния път, право под безмилостното андалусийско слънце. Точно в този момент на припека, в далечината забелязваме два микробуса. Единият вече е спрял пред нас и от него лавинообразно слизат хора, а вторият наближава, оставяйки зад себе си огромен, гъст облак от прах.
Едва успяваме да отскочим встрани от пътя, за да не се задушим. Хората от прозорците ни махат с леко ехидни усмивки, докато ние се потим под раниците и бавно изкачваме баира.
Това беше моментът, в който егото ни на планинари се събуди. Погледнах Деси и казах: „Сега ще се наложи да походим доста по-бързо. Няма как тези хора да стигнат първи на върха, след като ни се подиграха!“ Включихме турбото, напрегнахме мускули и темпото стана сериозно.
Не след дълго достигаме импровизираната спирка, където бусовете бяха паркирали в очакване на групите си. Решаваме да пробваме късмета си и питаме шофьора дали има шанс да ни свали на връщане. Той обаче веднага вдига рамене и ни отрязва с класическото: „No speak English“. Беше ни напълно ясно, че просто нямаше никакво желание да се занимава с нас.
Изпреварването и суровият урок на 3100 метра
От спирката на автобусите до заветния връх ни остават още 5 километра. Планът ни е ясен: трябва на всяка цена да задминем двете големи испански групи. Пътеката най-после се стеснява и става истински планинска. Слънцето бие право в очите ни, а пред нас гордо се извисява по-малкият брат на първенеца – връх Муласен 2.
На около 3000 метра височина мисията е частично изпълнена – изпреварваме първата група с лекота. С нахъсано темпо продължаваме нагоре, за да погълнем и втората половина от испанците. Бързането на такава височина обаче винаги си има цена.
Някъде около 3100 метра надморска височина планината ни даде бърз урок. На Деси изведнъж ѝ стана лошо, главата ѝ се замая и се наложи да спрем веднага. В състезателния си хъс бяхме забравили най-важното – да почиваме и да пием течности. Сядаме на камъните, изпиваме по няколко големи глътки вода и след 5 минути качествена почивка Деси проявява характер, изправя се и продължаваме нагоре.
Този път се движим уж по-бавно, но явно нашето „бавно“ пак е доста бързо, защото точно на връх Муласен 2 настигаме предводителите на втората испанска група. От тук гледката е феноменална! Целият извървян път се вижда като на длан, а около нас са се изправили причудливи, красиви скални форми. Няма как – не сме се потили толкова време за нищо, време е за заслужена фотосесия!
Финалният щурм към покрива на Испания
След кратката пауза за снимки оставяме Муласен 2 зад гърба си и се устремяваме към голямата цел – връх Муласен (3479 м). До финала ни остава около километър, който благодарение на адреналина успяваме да вземем за точно 30 минути.
Хубавото на този маршрут е, че по целия път нагоре няма нищо технично, опасно или плашещо. Теренът е напълно предвидим и гостоприемен. Ако човек не реши да си прави състезание с прашните автобуси като нас, изкачването всъщност е една изключително приятна, панорамна неделна разходка на висока надморска височин
На покрива на Испания и срещата с козата
Точно в 12:20 ч. гордо стъпваме на покрива на Испания! Двамата с Деси сме уморени, но изключително щастливи. Горе планината ни посреща с перфектно време – нито е топло, нито е студено. Лекият вятър обаче бързо ни напомня, че все пак се намираме на почти 3500 метра надморска височина и с планината шега не бива. Около нас е пълно с хора, но правим интересно наблюдение: чужденци почти липсват, а ние изглежда сме единствените на върха, които не са използвали мързеливия прашен рейс, за да стигнат дотук.
След задължителната серия от победни снимки сядаме на завет, за да си поемем дъх. Гледката, която се разкрива на север, е направо зашеметяваща – брутални остри зъбери и огромни отвеси, които рязко контрастират с по-полекатия южен склон. В далечината, долу в ниското, се виждат миниатюрни селца и тънките нишки на поне още четири алтернативни маршрута, устремени към върха.
Тъкмо отваряме по един заслужен сандвич, когато получаваме неочаквана компания.
При нас най-спокойно се приближава една изключително симпатична планинска коза (иберийски козирог). Животното очевидно е напълно привикнало с присъствието на туристите и без свян си проси храна. Знаем добре, че не е правилно да се хранят диви животни, но се поддаваме на чара ѝ и ѝ отчупваме малко от нашия обяд. След третата хапка обаче козата внезапно се задавя и Деси веднага спира да ѝ дава. Това изобщо не се харесва на рогатата ни приятелка. Тя леко наведе глава и започна недоволно да бута Деси с рогата си, настоявайки за още. За да избегнем по-сериозен конфликт с местния авторитет, просто се преместихме, а козата невъзмутимо отиде да проси от следващата група планинари. Споглеждаме се с усмивка, изпиваме по глътка вода и поемаме обратно надолу.
Когато водата свършва, а жегата те напъва
На връщане гравитацията е на наша страна и темпото става доста бързо. Основната ни цел е да слезем под границата от 3000 метра колкото се може по-бързо, за да изчезне главоболието на Деси от разредения въздух. Планът сработва – малко преди спирката на автобусите замайването на Деси напълно изчезва. За сметка на това обаче ни удря тежката андалусийска жега.
Слънцето буквално ни изпича, а запасите ни от вода критично привършват. Това ни принуждава да започнем да подтичваме по наклона. Без да спираме за никакви почивки, на един дъх и с бърза крачка се спускаме обратно до колата. Цялото приключение – от паркинга до върха и обратно – ни отнема точно 7 часа и 20 минути. Резултатът е повече от добър! Човек наистина не подозира на какво е способен и колко бързо може да се движи, когато слънцето го напъва, а в раницата му е останала само суха пластмаса.
Сангрия, визи и още един паднал първенец
Следва бърз, спасителен душ в хотела и веднага се изстрелваме към селцето за заслужена почерпка. За вечеря избираме ресторантчето La Trastienda de la Monja – изключително красиво и уютно скрито бижу в центъра на града, което предлага автентична местна кухня на много достъпни цени.
Точно докато чакаме традиционните испански ястия, телефонът на Деси избипка. Получаваме имейл с прекрасна новина: руските ни визи най-после са одобрени и подпечатани! Това беше огромен облекчение за нас, тъй като имахме сериозни притеснения дали ще ни пуснат заради посещението ни в Украйна само няколко месеца по-рано.
Този имейл беше перфектният повод да се отпуснем напълно и да поръчаме още една кана студена, ароматна Сангрия. Вдигаме наздравица за успеха, преди да се отправим към леглата за заслужен сън. Равносметката от деня е страхотна: уморени сме, но в нашия личен дневник още един от тежките и високи Европейски първенци официално е изкачен!
Ден 2: Културният шок в Гранада и един кулинарен шедьовър
Понеделник ни посреща с нов план. Време е да заменим планинските обувки с градски маратонки и да тръгнем рано сутринта в посока Гранада. Когато планирате подобно пътуване, е просто задължително да оставите поне по един ден за Гранада и Малага. Те са сред най-красивите и исторически богати градове в цяла Испания. Още в началото ни прави впечатление нещо страхотно – храната навсякъде в този регион е уникално вкусна и изненадващо евтина в сравнение с останалите европейски дестинации.
Алхамбра и Хенералифе: Мавританският приказен рай
Около обяд, точно в 12:30 ч., паркираме колата на паркинга пред комплекс Алхамбра. Издигаща се върху хълм в подножието на планината Сиера Невада, тази средновековна мавританска цитадела е истинско архитектурно чудо. Тя съчетава в себе си пищни султански дворци, укрепени военни кули и изящни детайли.
Въпреки сериозните летни жеги, които ни удрят долу в ниското, тук всичко е невероятно зелено, безупречно подредено и красиво – сякаш сме попаднали в детска приказка. Лятната резиденция на султаните, Хенералифе (Generalife), изглежда уникално и ни прави най-силно впечатление. Градините, пъстрите цветя, уханните рози и постоянно бълбукащата около тях вода ни карат да се почувстваме в малък, земен мавритански рай. Тук архитектурата и природата се сливат в съвършена хармония чрез символиката на водата и светлината. Комплексът е толкова огромен, че ви е необходим поне половин ден, за да успеете да го обиколите и разгледате без бързане.
Из улиците на Гранада и срещата с Водоносеца
Към 18:40 ч. вече сме в хотела за бърз, освежаващ душ и кратка почивка, след което веднага излизаме да разгледаме оживения център на града. Естествено, основната ни мисия за вечерта е да намерим перфектния, традиционен и бюджетен ресторант.
Започваме нашата пешеходна обиколка из Гранада, преминавайки покрай величествени паметници, старинни църкви и площади. На едно от емблематичните места се спираме пред красивия бронзов паметник на водоносеца с магаренцето (Monument al Aguador). Тази скулптура е мил спомен от миналото на града, когато тези хора са разнасяли хладна вода от планината до домовете на жителите из стръмните квартали Албаисин и Сакромонте. След кратка разходка, апетитът ни вече се е събудил сериозно и е време за вечеря.
За нашата кулинарна спирка избираме историческия бар Bodegas Castañeda. Това е едно от най-автентичните и шумни заведения в Гранада, където традицията буквално струи от стените, а по тавана висят огромни бутове хамон. Там без колебание си поръчахме емблематичното за града топло плато с тапас, наречено „Combinado Caliente“. Храната се оказа изключително вкусна, сервирана в малки глинени купички, които обединяват най-доброто от андалусийската кухня.
Върху платото ни очакваше истинско пиршество от вкусове. Започнахме с местната гордост – Habas con Jamón, което представлява задушен крехък зелен фасул (бакла), приготвен с парченца от прочутия испански хамон. До него се кипреше класическата дебела испанска тортия с картофи и лук, последвана от крехко изпечено свинско филе (lomo), гарнирано с парчета ароматно силно синьо сирене. В ъглите на платото бяха подредени хрупкави испански крокети с плътен, кремообразен бешамел, а в средата ни очакваха хрупкави малки багети (montaditos), богато гарнирани с колбаси, запечен бекон и пресен домат. Всичко това беше обединено в центъра от топло картофено пюре със специален сос, което свързваше месните вкусове по съвършен начин.
Хапваме с удоволствие, събираме сили след дългия и емоционален ден и лека-полека се отправяме към хотела. Утре е последният ни ден под испанското слънце – време е за разглеждане на Малага и полета ни обратно към България!
Ден 3: От крепостта на маврите до родината на Пикасо
Вторник ни посреща с добро настроение. Ставаме в 8:15 ч., взимаме по един бърз душ и слизаме за закуска. Хотелът, който успяхме да резервираме на изключително ниска цена, ни изненада с уникално богата блок маса. Като истински планинари с добър апетит, аз веднага атакувах първо солената секция, а след това преминах и към сладката. Заредени с енергия, се качваме на колата и даваме газ към последната ни дестинация – слънчева Малага.
Португалски изкушения и лудостта на Пикасо
Още докато вървим към пешеходната зона на центъра, попадаме на едно малко кокетно магазинче. Оказа се, че вътре предлагат пресни Пастел де ната – любимия португалски десерт на Деси с хрупкаво бутер тесто и яйчен крем. Нямаше как да подминем това кулинарно съвпадение и веднага си взехме по два бързи десерта за разкош.
По главната улица на града цари истинско оживление. Навсякъде има улични артисти, които перфектно имитират живи статуи и стоят напълно неподвижно с часове. Ако решите да ги снимате, е добре да им оставите по някое друго евро в кутията, защото в противен случай започват да гледат доста лошо под грима си.
Програмата ни продължава с разглеждане на величествената катедрала в центъра на града, последвана от посещение на световноизвестния Музей на Пикасо. Опашките пред входа никак не бяха малки, но все пак Малага е родното място на гения и нямаше как да изпуснем този шанс. Срещу входна такса от 26 евро успяхме да се докоснем на живо до част от кубистичните и сюрреалистични шедьоври на този велик, ексцентричен художник.
Алкасаба и най-добрият октопод в живота ни
След дозата култура се отправяме към Алкасаба де Малага – величествената мавританска крепост от XI век, която се издига гордо на хълма над града. Тя е изградена с красиви тухлени арки, фонтани и портокалови градини, напомнящи умалено копие на Алхамбра. Тъй като времето ни притискаше сериозно заради полета, този път пропуснахме влизането в самата цитадела и се насладихме на внушителната ѝ архитектура отвън.
За финал на нашето пътуване решихме да си подарим още едно кулинарно преживяване и седнахме в традиционен крайбрежен морски ресторант. Поръчахме си морски дарове и мога смело да кажа, че там изядохме най-добре приготвения, крехък и вкусен октопод в целия ни живот! Страхотен завършек на гастрономическото ни приключение в Андалусия.
Обратно към дома
След вкусното хапване се отправяме директно към летището, където бързо връщаме рент-а-кар автомобила. Качваме се на самолета за София и оставяме Испания зад гърба си. Точно в 00:40 ч. кацаме на родна земя и с колата поемаме към Перник.
С това поредното ни вълнуващо планинарско приключение официално приключи. В съзнанието ни обаче остават завинаги ярките спомени за поредния покорен европейски първенец, невероятно вкусната храна, нахалната планинска коза и спиращата дъха красота на Испания!