Ирландия – Връх Карантухил 1038 м.
Дата на изкачване: 16 октомври 2025 година.
Държава: Ирландия
Връх: Карантухил – 1038 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Европа: № 33
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 967 м.
Разстояние на прехода: 14,04 км.
Време за изкачване: 5 часа и 17 минути.
Необходима екипировка: Предимно зимна екипировка, каска е препоръчително.
Описание на изкачването: Дълъг преход с надморска височина над 900 м.
Най-добро време за посещение: Май – Октомври.
Настаняване: В квартири
Ограничения: Не.
Карта на маршрута до връх Карантухил от паркинга.
Карантухил (1038 м) – Първенецът на Смарагдовия остров
Ирландия. Страната на зелените пейзажи, вековното уиски, живата музика и мистичната природа. Макар рядко да свързваме Смарагдовия остров с високи планински вериги, именно тук ни очакваше следващото голямо предизвикателство по пътя към голямата ни цел. Връх Карантухил (Carrauntoohil) – със своите скромни 1038 метра той е най-високата точка на страната. Но не се лъжете по цифрите! Въпреки ниската си надморска височина в сравнение с алпийските титани, този връх крие суров алпийски релеф, капризно атлантическо време и незабравими гледки. Още един задължителен трофей за всеки колекционер на европейски първенци. Оставаха ни само 4 върха до заветната кулминация. Европейската корона в ръцете на българи! Ето как започна нашето ирландско приключение.
От Пиринеите до Смарагдовия остров: Логистиката
След като успешно изкачихме връх Кома Педроса в Андора и се насладихме на хубавата храна и ниските цени, беше време за рязка смяна на курса посока Ирландия. Директните самолетни билети от България до там често могат да изненадат неприятно с високите си цени, затова решихме да подходим тактически и да комбинираме двете държави. Нашето междинно летище беше това в Барселона. Така сутринта на 15 октомври хванахме автобуса от гарата на Андора до Барселона, който ни остави директно на летището, а следобеда излетяхме посока Дъблин. Веднага след като пристигнахме, взехме колата под наем, която бяхме резервирали преди около месец, и тръгнахме в посока Корк. Бяхме решили да спим там, за да разгледаме това градче, тъй като изглеждаше изключително интересно.
Вечерна разходка из Корк
Вечерта стигнахме, настанихме се на бърза ръка в нашата квартира и тъй като разполагахме само с няколко часа за разглеждане, веднага оставихме багажите и газ към интересните места в града! Първата ни спирка ни отведе пред силуета на Saint Anne’s, Shandon – емблематична историческа англиканска църква от далечната 1722 година, разположена в едноименния квартал. След това се отправихме към централната част. Нямаше как да не минем през стария град и Bishop Lucey Park (известен на местно ниво като The People’s Park) – важен градски парк в самото сърце на Корк, разположен между оживените улици Grand Parade и South Main Street.
Местна бира и тактика за върха
Разходката из Корк беше страхотно преживяване, но дългият път от Андора си каза думата и умората започна да натежава. Нямаше по-добър начин да завършим вечерта от това да потърсим подслон в някой типичен местен пъб. Насочихме се към централната градска част, където попаднахме на изключително приятно заведение. Атмосферата вътре ни грабна веднага с типичното си ирландско излъчване: топла оранжева светлина от бар плота, високи дървени столове, стени, облепени с ретро арт колажи, и десетки видове бири, наредени по рафтовете зад бармана.
Веднага се настанихме около една от масите, изрисувана с голяма червена звезда, решени да пробваме истинско местно пиво, далеч от комерсиалните марки. За окото ни веднага направи впечатление малка табелка на масата, която рекламираше местното стендъп комеди шоу — симпатичен детайл, напомнящ за артистичния дух на Корк. Без да губим време, си поръчахме наливна местна крафт бира от пивоварната Blacks, произведена в близкото крайбрежно градче Кинсейл. Бирата беше невероятно добра – плътна, свежа и с перфектен вкус, точно каквато трябва да бъде една истинска ирландска бира след дълъг ден на път.
Изпихме по две за пълно отпускане на мускулите, разпънахме виртуалната карта за утрешния преход и начертахме финалната тактика за върха. Газ към леглата, защото утре ни предстои големият ден! Оставаха ни само 4 първенци до заветната кулминация, а суровият Карантухил беше следващият по ред. Предстоеше ни да изкачим покрива на Ирландия и да приближим Европейската корона още по-близо до ръцете на България!
Ден 1: Изкачване на връх Карантухил (1038 м)
Къде се намира Карантухил и какво означава името му?
Върхът е разположен в китната югозападна част на Ирландия, в прочутото графство Кери (County Kerry). Той е гордостта на планинската верига Макгиликадис Рикс (Macgillycuddy’s Reeks) – най-високият и суров масив в цялата страна. Районът наоколо е изключително див, суров и същевременно магнетично красив, изпъстрен с дълбоки ледникови долини и тъмни, мистериозни езера. Най-близкият удобен изходен пункт за това планинско приключение е живописното градче Киларни (Killarney), което привлича туристите с отлични условия за настаняване и неповторима, автентична ирландска атмосфера.
Оригиналното ирландско име на върха е Corrán Tuathail. Преведено на български, то звучи много интересно – „Обратният сърп“ или „Сърпът на Туатал“. Името изобщо не е случайно и идва от специфичната, назъбена и изключително стръмна форма на масива, която погледната отстрани наистина напомня на обърнато острие на класически земеделски инструмент. Като ясен ориентир и символ на победата, на самия връх гордо се издига огромен 5-метров стоманен кръст, поставен там от местните ентусиасти през далечната 1976 година.
Тръгване към подножието: Местността Cronin’s Yard
Големият ден започна с ранно сутрешно ставане в Корк. Бързо приготвихме стабилни сандвичи за раниците, проверихме екипировката и дадохме газ към подножието на върха. Нашата крайна цел беше местността Cronin’s Yard (Дворът на Кронин) – традиционната начална точка за повечето катерачи, където има добре уреден паркинг, малко приятно кафене и дори душове за след прехода.
Пътят до там ни отне около 2 часа, прекарани в пълна концентрация по тесните и криволичещи ирландски улички, докато окончателно свикнем с обратното движение вляво. Към 11:00 часа сутринта вече паркирахме колата в Cronin’s Yard. Още на самия старт ни посрещна огромна предупредителна табела. Надписите по нея ясно казваха, че горе на върха условията са сурови – има опасност от лед, температурите са ниски и е изключително ветровито. Домакините определено се бяха постарали да напомнят на всеки, че макар и малко над хиляда метра, този връх не бива да се подценява в нито един момент.
Бяхме проучили възможностите предварително и за днешното изкачване бяхме избрали да преминем по най-популярния, класически и легендарен маршрут в района, известен сред планинарите като „Дяволската стълба“.
През ледниковата долина до подножието на Дявола
Първата част от прехода започна измамно леко. Пътеката виеше плавно през зашеметяващо красива ледникова долина, обградена от две големи, притихнали езера. Въпреки че времето беше типично лошо, по маршрута не липсваха други туристи – явно за местните планинари сивият облак и ръмежът са просто стандартна прогноза за вторник.
Скоро обаче идилията свърши и се изправихме пред същинското издигане и истинското предизвикателство на деня: прочутата „Дяволска стълба“ (Devil’s Ladder). Това е изключително стръмен, силно ерозирал улей, буквално задръстен от сипеи, нестабилни масивни камъни и… често течаща вода. Когато спряхме в основата му и погледнахме нагоре към стръмнината, в същия миг разбрахме идеално защо беше онази голяма предупредителна табела на паркинга в началото.
Стегнахме раниците и започнахме щурма нагоре по улея. Това място изисква максимална концентрация, наистина стабилни трекинг обувки с добро сцепление и перфектно балансиране на всяка крачка. През цялото време, докато катерехме, по камъните под краката ни не спря да се стича вода. Беше невероятно хлъзгаво, а безбройните малки камъчета непрекъснато се заканваха да подкосят краката ни. Интересното беше, че от всички туристи, които се движеха зад нас в долината, само една-единствена двойка се престраши да тръгне нагоре по стълбата.
Явно по-голямата част от хората идваха тук единствено заради лекия преход в ниското и красивите панорамни гледки около двете ледникови езера в подножието, без изобщо да си помислят за суровия улей нагоре. След около два часа сериозно, напрегнато и изискващо пълна концентрация ходене от паркинга, през което буквално се борехме с всяка крачка по мокрите камъни, най-накрая успешно преодоляхме стръмната „Дяволска стълба“. Тесният и опасен улей най-после свърши и пътеката ни изведе горе на откритото ветровито било, откъдето ни предстоеше последното, далеч по-леко и приятно финално ходене през мъглата до самата най-висока точка на Ирландия.
На покрива на Ирландия: Карантухил е Изкачен!
След още около час ходене в гъста, плътна мъгла, успяхме да го достигнем. Пред нас се извиси силуетът на огромния метален кръст – бяхме на Карантухил (1038 м), най-високият връх в цяла Ирландия! На върха времето беше точно такова, каквото е в 90% от случаите тук – сурово, ветровито и без никаква видимост. Но това нямаше абсолютно никакво значение за нас. Усмивките не слизаха от лицата ни! Веднага запечатахме момента с по една бърза снимка до Кръста за спомен. Ирландия беше официално българска! Оставаха ни само 3 върха до пълния финал на голямото ни приключение по събирането на Европейската корона!
Едно от най-гадните слизания и заслужена почивка във фермата
Постояхме около десетина минути на върха, колкото да споделим радостта от успеха, и решихме да започваме слизането обратно. До началото на „Дяволската стълба“ всичко вървеше по план, но щом отново влязохме в улея, стана наистина страшно. Предупреждението долу изрично гласеше, че повечето инциденти и проблеми се случват именно при слизането – и имаше защо. Въпреки че с Деси слизахме изключително бавно, внимателно и концентрирано, паднахме по няколко пъти и двамата. Това определено се нареди като едно от най-гадните, хлъзгави и неприятни слизания в планина, които някога бяхме правили. Бяхме целите в кал от глава до пети.
Двойката туристи, които се движеха малко зад нас, направо бяха преминали на тактика „слизане по дупе“ директно по мокрите камъни. Когато най-после всички бяхме успешно долу в безопасност, момичето от двойката с усмивка се похвали, че от толкова търкане си е скъсала панталона на дупето. За наш късмет ние бяхме малко по-бързи, поздравихме ги и тръгнахме пред тях по леката пътека.
Така след общо още един час ходене се добрахме обратно до колата. Равносметката за деня: точно 5 часа и 20 минути общо време за успешното качване и слизане, с изминато разстояние от около 14 километра в двете посоки. Свалихме тежките и кални обувки и потеглихме към традиционната ирландска ферма, която бяхме наели в района, за една изключително заслужена и дълбока почивка след уморителния, но исторически ден!
Ден 2: Скалите на Мохер и лудата петък вечер в Дъблин!
Английска закуска с планинска гледка и път към Атлантика
Събуждаме се сутринта в 8:30 часа, напълно отпочинали след вчерашния катарзис на Карантухил, и веднага слизаме за закуска. Домакините във фермата се бяха постарали изключително много. Настанихме се в огромната трапезария на къщата, която предлагаше зашеметяваща панорамна гледка към планинските масиви наоколо, и споделихме по една обилна и засищаща традиционна английска закуска. С пълни стомаси и добро настроение потеглихме към едно от най-емблематичните и посещавани туристически места в цяла Ирландия – величествените Скали на Мохер (Cliffs of Moher). До там ни предстоеше около 3 часа път, прекаран в поредното навигиране по невероятно тесните, обградени с живи плетове ирландски пътища.
Сблъсък с атлантическия вятър на Скалите на Мохер
Около 13:00 часа на обяд вече бяхме паркирали колата и веднага тръгнахме по пешеходната пътека нагоре. Успяхме да обиколим района от единия до другия край, наслаждавайки се на бруталната мощ на океана, който се разбиваше в отвесните стометрови скали. Качихме се и до старата каменна кула (известна като кулата на О’Брайън, която служи като фар и наблюдателница), където бруталният атлантически вятър буквално ни издуха, но пък за сметка на това кадрите, които направихме, си заслужаваха всяко зъзнене!
След кратката, но доста ветровита обиколка, решихме да се скрием на топло и седнахме да хапнем в ресторанта, разположен точно над подземния музей за посетители. Мястото е направено на принципа на самообслужването, храната беше наистина вкусна, а цените изненадващо се оказаха доста по-поносими от очакваното за толкова комерсиална дестинация. Голямо предимство в Ирландия е, че пред абсолютно всяко заведение има изнесена табела с пълното меню и цените, така че човек винаги може да провери нещата предварително и да планира бюджета си.
Петък вечер в Дъблин: Бар след бар в Temple Bar
След като хапнахме, дадохме газ в посока столицата Дъблин и пристигнахме там привечер. Първата ни задача беше бързо да се настаним в квартирката, която бяхме намерили в самия център. Нощувките в Дъблин са пословично и изключително скъпи, но след дълго търсене в AirBnB бяхме успели да резервираме малка, но много изгодна стая за тамошния стандарт. Последва по един бърз, топъл душ, преобличане и веднага изскочихме навън по улиците. Все пак беше петък вечер, а и все още не бяхме отпразнували както трябва успешното изкачване на поредния ни Европейски първенец!
Тръгнахме по главната пешеходна артерия и веднага се потопихме в лудницата – бар до бар и абсолютно всички претъпкани до дупка с хора. Без да се замисляме, се мушнахме в бутаницата, пробихме си път и се настанихме директно на бар плота. След няколко отлични ирландски бири и страхотна жива музика решихме да сменим обстановката, преместихме се в следващия пъб и така в обиколки изкарахме чак до 2 часа през нощта! Нощният живот в Дъблин определено кипи с пълна сила, атмосферата е невероятно заразителна и тези хора наистина знаят как да се веселят и да правят купон!
Ден 3: Пешеходен пътеводител из историческото сърце на Дъблин
Днешния ден бяхме посветили изцяло на културното и историческо богатство на ирландската столица. Предстоеше ни стабилно пешеходно обикаляне, а Дъблин има какво да покаже на всеки, който обича старинната архитектура и зелените градски пространства.
От лукса на Дъблинския замък до „Черната локва“
Първата ни спирка за сутринта беше величественият Дъблински замък (Dublin Castle). Тъй като бяхме чели много за него, очакванията ни бяха големи, но реалността ни изненада още по-приятно. Вътрешното пространство е изключително красиво, цветно и безупречно подредено. Във всяка зала се усещаше невероятен лукс, тежест и качество на изработката, характерни за кралските сгради от миналите векове. Мога спокойно да кажа, че този комплекс веднага се нарежда на едно от челните места в личната ни класация за замъци, които сме посещавали из Европа.
Веднага след като приключихме с разглеждането на интериора, излязохме точно зад сградата, където се намира скритият оазис Dubh Linn Garden (Градината „Дъб Лин“). Този красив и дълбоко символичен обществен парк е разположен в самите предели на замъка и е място с огромно историческо значение – именно оттук и от старинното викингско езеро (The Black Pool) идва съвременното име на град Дъблин. Днес там има страхотна морава под формата на лабиринт, по която се разходихме с удоволствие.
Катедралата „Христос Спасител“ и нейните тайни тунели
Продължихме нашата пешеходна обиколка в посока Катедралата „Христос Спасител“ (Christ Church Cathedral). Тя е най-старата средновековна катедрала в Дъблин и главно седалище на архиепископа. Както отвън, така и отвътре сградата изглежда буквално като от картинка или исторически филм. Едно от най-вълнуващите неща тук беше възможността да слезем в огромната каменна крипта под нея, която пази вековни съкровища. Изключително интересно преживяване беше и преминаването през покрития каменен тунел-мост, който свързва новата със старата част на комплекса. Това определено е една от топ забележителностите в града, която не бива да пропускате.
Зелената огърлица на Дъблин: Парк след парк
След дозата история дойде време да се отбием в някои от прочутите зелени площи на града. Първо преминахме през St. Patrick’s Park (Паркът „Свети Патрик“), който заслужено е смятан за един от най-обичаните и живописни градски паркове в Дъблин. Намира се в историческия квартал The Liberties и е разположен непосредствено до величествената едноименна катедрала, като предлага най-добрата и чиста панорамна гледка към нейните островърхи кули – перфектното място за почивка и снимки.
Оттам решихме да потърсим малко уединение и се насочихме към Iveagh Gardens (Градината „Иви“). Това е един от най-красивите, но същевременно и най-слабо известните паркове в града. Намира се съвсем близо до площад National Concert Hall, но често го наричат „Тайната градина на Дъблин“. Паркът е изцяло скрит зад големи сгради и високи викториански стени, а достъпът до него става през няколко малки, почти незабележими входа. Вътре ни посрещна истинско спокойствие, красива розова градина и дори изкуствен водопад.
Завършихме нашия зелен пешеходен тур с преход към най-големия и известен викториански оазис в самия център – St. Stephen’s Green. Разположен на стратегическо място в края на оживената търговска улица Grafton Street, този исторически парк заема огромна площ и се явява перфектният правоъгълен център на георгиански Дъблин. Мястото е изключително живо и пълно с енергия – покрай големите езера с патици и лебеди, красивите мостчета и паметниците непрекъснато се разхождат хора. След като отдъхнахме за кратко на сянка под вековните дървета и събрахме нови сили, бързо стегнахме раниците отново. Денят в Дъблин тепърва предстоеше да ни изненада с още интересни места, така че се отправихме към следващата ни цел в града!
Кафе на улица „Графтън“ и късмет от Моли Малоун
След като излязохме от парка, нямаше как да не се разходим по прочутата пешеходна улица Графтън (Grafton Street) – туптящото сърце на градския живот в Дъблин, изпълнено с красиви витрини и талантливи улични музиканти. Умората от пешеходния маратон започна да се обажда, затова решихме да направим една заслужена пауза. Седнахме в едно от приятните кафенета по улицата, за да презаредим батериите с по едно ароматно капучино и по парче вкусна торта, наблюдавайки оживения поток от хора наоколо. След сладкото изкушение се отправихме към една от най-големите легенди на града – прочутата статуя на Моли Малоун (Molly Malone Statue), разположена на съседната улица Suffolk Street. Тя се издига непосредствено пред красивата и внушителна неогетическа сграда на бившата църква „Свети Андрей“. Ако се вгледате внимателно в самата бронзова фигура, веднага ще забележите нещо много странно: металът в областта на гърдите ѝ е изключително светъл и излъскан до блясък, за разлика от останалата тъмна част на статуята. Причината за това е силно разпространеното сред туристите поверие, че докосването на гърдите на Моли носи огромен късмет и гарантира, че пак ще се върнеш в Дъблин. Е, след милионите докосвания всяка година най-горният слой на бронза буквално свети! Разбира се, не пропуснахме да си направим бърза и забавна снимка с Моли за късмет, след което дадохме газ към съвсем различен квартал на града – North City, разположен на северния бряг на река Лифи.
През реката към гигантската игла The Spire
Пресякохме реката и се озовахме на O’Connell Street – главната пътна артерия на северната част и една от най-широките градски улици в цяла Европа. Мястото е наситено с история, като точно тук се намира и емблематичната сграда на Главната пощенска станция (GPO), пред която са се водили тежки битки за независимостта на страната. Нашата основна цел обаче беше нещо напълно различно и ултрамодерно: монументът The Spire (Спиралата). Това е гигантска 120-метрова стоманена игла, която се стеснява към небето. Нямаше как да не отидем до самия ѝ център, защото това е уникално съоръжение, което не бяхме виждали никъде другаде по света. Погледната точно отдолу, иглата изглежда просто чудовищно огромна и буквално пронизва облаците над Дъблин!
Истинска ирландска кухня и крафт бира в The Porterhouse
След като изпълнихме културната програма за деня, дойде време за най-вкусната част от обиколката. Отделихме специално време за The Porterhouse (Temple Bar) – един от най-известните, автентични и емблематични барове в Дъблин, разположен на улица Parliament Street. Заведението ни спечели веднага, а и бяхме изключително изгладнели. Заложихме на тежката традиционна кухня: Деси пробва легендарната Традиционна ирландска яхния (Irish Stew) – изключително гъста, засищаща и ароматна месна манджа с картофи и зеленчуци, поднесена с класически ирландски соден хляб. Аз пък реших да тествам прочутото блюдо Bangers and Mash (вкусни наденички с домашно картофено пюре и обилен сос Грейви), гарнирани с техния запазен сочен пай.
Мястото има една много важна особеност, която всеки турист трябва да знае – за разлика от повечето традиционни пъбове в града, в The Porterhouse умишлено не се сервират масовите световни брандове като Guinness или Heineken. Вместо това те залагат на собствено производство и предлагат уникални, многократно награждавани крафт алтернативи. Нямаше как да не полеем обилното хапване с техния прочут Plain Porter, който официално е печелил награди за най-добър стаут в света, както и с няколко от страхотните им свежи лагер бири.
Големият уиски дуел: Teeling срещу Jameson
Естествено, щом сме в Ирландия, нямаше никакъв шанс да пропуснем и течната гордост на острова. Насочихме се директно към дестилерията „Тийлинг“ (Teeling Whiskey Distillery), която е една от най-важните и вълнуващи спирки за абсолютно всеки любител на качественото малцово питие. Това, което прави мястото уникално, е, че тук виждате напълно работещо производство в реално време, а не просто изложбени експонати. По време на обиколката се разхождахме буквално на крачки от трите масивни медни казана (които разбрахме, че са кръстени на трите дъщери на собственика Джак Тийлинг – Алисън, Натали и Джилиън). Усещането да вдишваш специфичната миризма на ферментация и да наблюдаваш как уискито се ражда пред очите ти е наистина завладяващо.
Тъй като след дегустацията в Teeling вече бяхме приятно загрели и в отлично настроение, решихме да продължим уиски маратона и се отправихме към историческата дестилерия на Jameson на улица Bow Street. Беше ни изключително интересно да направим паралел между двете места. За разлика от работещата фабрика на Teeling, оригиналното историческо място на Джемисън днес функционира изцяло като модерен, високотехнологичен интерактивен музей и център за посетители. Реалното масово производство на марката отдавна е преместено в огромната им фабрика в град Мидълтън, графство Корк – точно в района, където нощувахме през първата ни вечер на острова. След като изслушахме историята на Джон Джемисън, останахме в уютния бар на комплекса за още един час, за да се насладим на по още едно уиски и да споделим емоциите от изминалите дни.
Сбогом, Ирландия! Още по-близо до Европейската корона
След като приключихме с дегустациите, взехме курс директно към квартирата за заслужена последна нощувка. На сутринта станахме рано, взехме по един бърз душ, събрахме раниците с калните планински дрехи и дадохме газ към летището в Дъблин, за да върнем колата под наем и да се чекираме за полета обратно.
Равносметката? Дъблин е изключително красив, жив и гостоприемен град. В него има огромно количество история, култура и забавления и определено си заслужава да му отделите поне ден-два по време на вашето пътуване. Ирландия ни подари невероятни емоции – от суровия, хлъзгав и кален улей на Карантухил до лудите вечери с крафт бира и уиски в столицата. Спечелихме още една важна планинска битка и оставихме българската следа на покрива на Смарагдовия остров. Сега пред нас остават само още 3 върха до голямата кулминация и пълното завоюване на Европейската корона! До следващия връх, приятели!
Времето на Карантухил: Най-голямата опасност (Практически съвети)
Ако планирате да тръгнете по нашите стъпки, запомнете едно много важно правило: никога не се подвеждайте по ниската му височина от едва 1038 метра! Специфичното географско разположение на Ирландия в сърцето на Атлантическия океан означава само едно – времето на Карантухил е напълно непредсказуемо и се променя буквално за броени минути.
Тук ураганните ветрове, гъстите млечни мъгли и внезапните проливни дъждове не са изключение, а по-скоро ежедневие. Когато падне гъстата мъгла, видимостта моментално става нулева. Тъй като по маршрута нагоре липсва класическа планинска маркировка, рискът да се изгубите и да кривнете извън пътеката е огромен. А наоколо дебнат опасни, стръмни и отвесни скали, които не прощават грешки. Затова качествената ветро- и водоустойчива екипировка, както и сигурна GPS навигация (с предварително свалени офлайн карти на телефона), са абсолютно задължителни за вашето оцеляване и успех.
Малко снимки от прехода: