Исландия – Връх Хванадалсхнукюр 2110 м.

Исландия – Връх Хванадалсхнукюр 2110 м.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дата на изкачване: 17 май 2026 година.
Държава: Исландия
Връх: Хванадалсхнукюр – 2110 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова, Мартин Баников, Йордан Петров
Височина в Европа: № 23
Проект: „49 първенци в Европа“
Изкачена надморска височина: 2104 м.
Разстояние на прехода: 25,83 км.
Време за изкачване: 15:48 часа.
Необходима екипировка: Зимна екипировка, въже, пикел, каска, седалка.
Описание на изкачването: Дълъг преход с надморска височина над 2000 м.
Най-добро време за посещение: Април – Юни.
Настаняване:  В хостели
Ограничения: Не, но не забравяйте да вземете паспорта си.

 

 

 

 

 

Карта на маршрута до връх Хванадалсхнукюр от паркинга.

Когато Исландия ти покаже характера си още преди излитането

Исландия не е просто дестинация. Тя е изпитание за нервите, гъвкавостта и способността ти да импровизираш в движение. Нашата цел беше ясна: изкачване на Hvannadalshnúkur (Хванадалсхнукюр) – най-високата точка на острова (2110 м) и създаването на Перфектния Исландски пътеводител. Планината обаче имаше други планове.
Ето как започна нашето приключение, разказано от първо лице.

Ден 0: Планът се разпада, импровизацията започва

Часът е 15:00. Раниците са стегнати, екипировката е проверена. В този момент получаваме имейл от исландските ни водачи Summit Explorers – изкачването ни е отменено! Причината: свирепото време на острова. Свободни дати? Няма. Поне до 30 май всичко е заето.
Всичко започва с пълен обрат. Исландия е може би най-трудната за логистика държава в Европа. Имаме предплатени нощувки из целия остров за следващите 11 дни, но първенецът ни се изплъзва. Ще го мислим в движение. В 16:30 ч. Данчо ме взима за летището, където се събираме с Деси. Този връх изисква сериозна физическа подготовка и желязна воля – качества, които нашият приятел Марто притежава в изобилие. Той лети отделно и ще го чакаме на летището в Рейкявик. Така, четиримата преследвачи на „Европейската корона“ се отправяме към Исландия, готови да чакаме своя прозорец от хубаво време в подножието на върха.
По пътя, по време на прекачването в Мюнхен, решаваме да букнем хотел в Рейкявик за първата нощ – знаем, че ще кацнем смазани. Вурстчета на летището няма, затова хапваме по една бърза фокача и излитаме на север.

Исландският капан за туристи

Кацаме, пускаме навигацията и… изненада. Оказва се, че в Рейкявик има две летища. Международното е в Кефлавик (KEF), на 50 километра от столицата, а вътрешното е в самия град. Познайте къде е нашият хотел? Точно така, на 3 минути от градското летище.
Логистиката веднага се оскъпява. Автобусите на Flybus Iceland струват 36 евро в една посока до конкретен хотел или 50 евро за двупосочен билет, но само до централната автогара BSI. Решавам да сме „хитри“: взимаме еднопосочен билет до хотела за мен и двупосочен за Деси и Данчо от и до гарата, а планът е на следващия ден е да се разходят до нея.
Исландците обаче са го измислили перфектно. Големият автобус ни оставя на автогарата. Там пътниците се разпределят по цветове на билетите в малки маршрутки. Когато ни виждат с огромните планинарски раници и допълнителния 20-килограмов багаж и само аз с лилав билет, шофьорите категорично отказват да ни качат в малките бусчета без доплащане. Започва се класическото: „Sorry, can we…“, малко преговори, плащане на таксата и най-накрая се добираме до леглата. Спим!

Ден 1: Водопади, стъпала и пазарлък по исландски

Събуждане в 7:00 ч. Деси и Данчо тръгват обратно към летището, за да вземат Марто. Аз оставам в стаята като „пазач на багажа“ и главен готвач на сандвичи за деня. Пред нас лежи 10-дневна програма, която е под сериозен въпрос. Първа спирка – супермаркетът (зареждаме се с вода) и официално даваме старт на пътешествието към Южния бряг.

1. Водопадът Seljalandsfoss (Селяландсфос)

Това е един от най-фотогеничните водопади в Исландия. Висок е около 60 метра, а уникалното при него е, че има добре утъпкана (и доста хлъзгава) пътека, която ви позволява да се разходите зад самата водна завеса. Чувството да усещаш тътена на падащата вода зад гърба си е неописуемо, а пръските те мокрят за секунди. Задължително изискване: водоустойчиво яке и панталон!

2. Водопадът Skóгаfoss (Скогафос)

След няколко бързи снимки продължаваме към следващия воден гигант. Skógafoss е класически, мощен и изключително широк водопад. За разлика от предния, тук приключението е в изкачването. Встрани от него има стръмна метална стълба с точно 527 стъпала. Изкачихме ги с бързо темпо – краката започват да припомнят, че ни чака планина, но гледката отгоре към падащата река и океана в далечината си заслужаваше всяко едно „Wow!“.

3. Катастрофиралият самолет DC-3 в Sólheimasandur (Солхеймасандур)

След като платихме два пъти по 8 евро за паркинг на водопадите, стигаме до черния плаж на Солхеймасандур. Тук паркингът е „само“ 5 евро. Времето е ужасно – вали и не спира. До останките на американския военен самолет Douglas DC-3, който катастрофира тук през 1973 г., има 4 километра пеша през пуста, черна вихрушка от вулканичен пясък. Виждаме табелата и бързо преценяваме, че в този дъжд няма смисъл да вървим 8 км в двете посоки и да подмокрим екипировката още в първия ден. Има организирано бусче (shuttle) до самолета. Цената му е 20 евро на човек. Тук с Марто решаваме да приложим малко балкански чар и след бърз пазарлък сваляме цената на 10 евро на човек! Самият самолет изглежда призрачно на фона на черния пясък. Сивият фюзелаж, обрулен от исландските ветрове, без крила и опашка, прилича на декор от постапокалиптичен филм. Мястото е изключително атмосферно, особено в такова мрачно време.
След като оставихме призрачния самолет зад гърба си, Южният бряг продължи да ни засипва с гледки, коя от коя по-мащабни и сурови.

От призрачния самолет до черните плажове на Вик

4. Скалният мост Dyrhólaey (Дирхолей) и срещата с пуфините

Следващата ни цел беше Дирхолей – огромен скален полуостров, висок 120 метра, известен с масивната си каменна арка, врязана в океана. Паркирахме колата в подножието на историческия фар (Dyrhólaey Lighthouse). Още с първите стъпки към ръба на скалата, късметът ни се усмихна с пълна сила. Пред нас кацна пуфин (тъпоклюна кайра)! Тази емблематична за Исландия птица с яркооранжева човка и любопитен поглед просто стоеше там и позираше. Наснимахме я на бърза ръка, преди да се скрие в гнездото си.

От върха на Дирхолей гледката спира дъха. Черните пясъчни коси се разгръщат докъдето ти стигат очите, а вълните на Атлантическия океан се разбиват с чудовищна сила. Оттук перфектно се вижда и известната скала, наподобяваща пиещ вода слон (Elephant Island).

5. Панорамният плаж Kirkjufjara (Киркюфяра)

Слязохме по виещия се път с колата и паркирахме малко по-встрани, за да изкачим пътеката към Киркюфяра. Този плаж предлага коренно различна панорама. Оттук се открива брутална гледка към най-южните скали и закътания под тях черен пясък. Мястото е красиво, но и изключително опасно заради т.нар. sneaker waves – внезапни, огромни вълни, които буквално засмукват всичко от брега. Огледахме панорамата от тази страна и продължихме напред.

6. Черният плаж Reynisfjara (Рейнисфяра) – световна класика

Това е може би най-известният черен плаж в света и място, което всеки човек трябва да види поне веднъж в живота си. Вулканичният пясък тук е ситен и въгленочерен. Направихме кратка разходка назад по брега, за да стигнем до огромната пещера Hálsanefshellir, чийто свод е изграден от перфектни, шестоъгълни базалтови колони. Изглеждат така, сякаш са дялани от човешка ръка, а не от природата. Навътре в морето пък се издигат Reynisdrangar – острите базалтови игли, които според исландските легенди са вкаменени тролове, изненадани от изгряващото слънце.

Насочване към базовия лагер под върха

След като отметнахме тези 6 уникални забележителности, дойде време за логистика. Горивото в Исландия трябва да се следи изкъсо – бензиностанциите извън главния път са голяма рядкост. Насочихме се към близкото градче Вик (Vík í Mýrdal), за да заредим резервоара и да напазаруваме храна. Над самото градче, кацнала на хълма, се издига малката, но изключително фотогенична червена църква Víkurkirkja – класически исландски пейзаж. След Вик ни чакаше дълъг път до нашето убежище. Вече бяхме наясно, че заради лошото време изкачването на върха ще се отложи с поне ден-два, но бяхме подготвени за това.

Нашата изходна позиция: Hvann Hostel

Пристигнахме в Hvann Hostel, който се намира в непосредствена близост до националния парк Ватнайокул. Това беше нашата стратегическа изходна точка. Бяхме букнали общо 3 нощувки в района – две в този хостел и още една на друг паркинг в самото подножие на върха. Идеята ни беше проста: да имаме 3 резервни дни като буфер, защото времето около първенеца е брутално динамично и прозорецът може да се отвори във всеки един момент.

Настанихме се, хапнахме по нещо набързо, взехме по един горещ душ и легнахме да спим. Денят беше дълъг, Исландия ни показа красотата си, но истинското планинарско предизвикателство тепърва предстоеше.

 

Ден 2: Рокади в плана, неочаквани преговори и голямото решение

Събуждане в 7:30 ч. Днешният ден по план трябваше да бъде големият ден – денят на изкачването. Тъй като explore-share ни отмениха, се наложи да разместим картите. Решихме днес да вземем забележителностите, предвидени за Ден 3, а утре, ако времето позволи, да направим опит за върха напълно сами. Когато излязохме навън, Исландия ни посрещна със същата сива реалност – тежки облаци и непрестанен дъжд. Прогнозата за утре обаче изглеждаше една идея по-обещаваща. Хапнахме, пихме по кафе, сглобихме сандвичите за из път и потеглихме.

1. Каньонът Fjaðrárgljúfur (Фядргулфюр)

Първо се върнахме около 30 километра назад към един от най-впечатляващите каньони на острова. Fjaðrárgljúfur е дълбок около 100 метра и е дълъг близо 2 километра, врязан в земята като зелен разлом от приказките. Стените му са стръмни, покрити с плътен исландски мъх, а по дъното му криволичи река Fjaðrá. Гледките към извивките на каньона и огромния ледник в далечината бяха толкова мащабни, че направихме брутални снимки, въпреки мрачното време.

Ключовата среща с „нашия герой“

След каньона обърнахме посоката на изток към най-далечната ни точка за деня – Диамантения плаж. По пътя минахме покрай паркинга, който се явява изходна точка за изкачването на върха. Погледнахме нагоре към ледената пустош и осъзнахме, че ситуацията е много по-сериозна и сурова, отколкото си представяхме. Настроението малко падна, но инатът ни остана на място. Пътуваме, атмосферата в колата е леко унила. Изведнъж поглеждам наляво и викам: „Спри, Данчо!“. Насред нищото виждам фургон с логото на Troll.is – местна фирма за ледникови турове. Веднага си казах: „Това е нашето място!“.

Спираме и с Марто влизаме вътре с мисия да намерим нашия спасител. Момичето на рецепцията се оказа от Хърватия – веднага намерихме общ език. Обяснихме ситуацията и тя повика шефа си. Човекът се задейства, звънна на свой приятел водач и ни каза да чакаме. Чакахме, чакахме… в началото нямаше отговор. Но точно когато бяхме напът да изгубим надежда, един местен гид на име Л…… ни написа, че има шанс да измислим нещо! Доволни се върнахме в колата, а пазарлъкът и логистиката с него продължиха с пълна сила по телефона, докато пътувахме.

2. Диамантеният плаж (Diamond Beach) – Леденото сърце на Исландия

Стигнахме до прочутия Чернопесъчащ плаж Брейдамеркурсандур, по-известен като Diamond Beach. Тук бяхме в леко напрежение дали изобщо ще има лед по това време на годината, но Исландия не ни разочарова. Плажът беше осеян с огромни късове прозрачен лед, изхвърлени от океана върху черния пясък. Контрастът между кристалния, синеещ лед, блестящ като диамант, и въгленочерния фон е направо нереален.

Как се раждат „диамантите“? Огромни ледени блокове се откъсват от ледника, падат в лагуната, бавно изплуват към океана, където вълните ги оформят, полират и изхвърлят обратно на брега.

3. Ледената лагуна Jökulsárlón (Йокулсарлон)

Само на броени метри от плажа, от другата страна на пътя, се намира Jökulsárlón – най-голямата и дълбока ледена лагуна в Исландия. Мястото е абсолютно магично. На повърхността на спокойната, синя вода плуват десетки гигантски айсберги, откъснали се от езика на ледника Ватнайокул. Някои са искрящо бели, други – наситено сини или набраздени с черни ивици от вулканична пепел.

Тук, на лагуната, решихме да хапнем традиционна исландска месна супа (meat soup). Беше вкусна, стопли ни, но официално я обявихме за най-скъпата супа в живота ни! След като преглътнахме сметката, се отправихме обратно към хотела.

4. Лагуната Fjallsárlón (Фялсарлон)

По пътя спряхме до по-малката, но много по-интимна ледена лагуна – Fjallsárlón. За разлика от Йокулсарлон, тук стената на ледника е много по-близо и се вижда как огромният леден език се спуска директно във водата. Имаше по-малко туристи, което ни позволи да усетим тишината и пукота на топящия се лед.

5. Каньонът Múlagljúfur (Мулаглюфюр)

Следващата спирка по план беше скритият каньон Múlagljúfur – едно от най-недокоснатите и красиви места в района. Пътеката обаче се оказа изключително стръмна и отиваше сериозно нагоре. Стигнахме само до първата панорамна точка (first point) и взехме тактическо решение да се върнем. Времето напредваше, а първоначалният ни план беше да станем в 3:30 ч. през нощта за щурм на върха, така че трябваше да пестим сили и време.

Големият обрат на бензиностанцията

Последната ни мисия за деня беше да стигнем до водопадите Hundafoss и известния базалтов водопад Svartifoss. Преди това обаче трябваше да заредим колата. Спряхме на близката бензиностанция и там ни дочака най-приятната изненада за деня. Към бензиностанцията имаше хотел с ресторант, а на бара светеше… наливна бира!

Планинарският съвет веднага се събра. Водопадите Hundafoss и Svartifoss моментално отпаднаха от програмата. Наредихме се около масата с по една студена наливна бира, за да преосмислим утрешния ден и да финализираме плановете с новия ни водач Л……

След бирите се отправихме към нашия хостел за финална подготовка на екипировката, котките, пикелите и багажа. Утре предстои голямата атака на върха. Исландия ни подложи на изпитания, но ние сме готови.

Ден 3: Големият блъф на гида, Полският спасителен пояс и атаката на Hvannadalshnúkur

Будилникът звъни в 3:30 ч. през нощта. Поглеждаме навън – Исландия ни е спретнала чудо. Времето е абсолютно перфектно! Небето е чисто, няма и следа от вчерашния ураганен вятър. Оправяме се набързо, товарим багажа и тръгваме към паркинга (изходната точка), където в 4:00 ч. имаме среща с новия ни местен „гид“ Л…..

Разправията на паркинга: Как отпратихме исландския „трол“

Стигаме навреме, но Л…. закъснява. Идва чак в 4:30 ч. Вместо „Добро утро“, от вратата започва една класическа исландска разправия: кой колко е подготвен, кой ще ни вади, ако паднем в цепка, и как нямаме специализиран инвентар за ледник (глетчер). Ние бяхме казали, че имаме всичко необходимо. И наистина – бяхме екипирани като истински планинари: каски, седалки, котки, пикели, въже. Л…. обаче настояваше за допълнителни специфични системи за самоизвличане. Логично му заявихме: „Ако имахме и тях, ти за какво изобщо си ни?!“.

Виждайки, че няма да изкара лесни пари, Л…. реши да се откаже и да се прибере. Ние обаче не бяхме дошли дотук, за да се откажем пред финала. Попитахме го директно: „Ще ни дадеш ли си оборудването за глетчер за 100 евро назаем?“. Човекът видя банкнотата, очите му светнаха, съгласи се и ни остави инвентара. Изпратихме го по живо, по здраво, закачихме всичко по седалките и потеглихме нагоре на собствена отговорност!

Полската връзка: Истинските планинари на ледника

Заедно с нас нагоре тръгнаха още две двойки. Едните се оказаха опитни алпинисти от Полша. Поговорихме с тях и те ни успокоиха – тъй като е едва средата на май, цепнатините по ледника Ватнайокул все още трябва да са затворени и пълни със здрав, плътен сняг. Попитахме ги мъжки: „Ако закъсаме някъде нагоре, ще помогнете ли?“. Те веднага отвърнаха: „Да, няма никакъв проблем!“. Ясно беше, че не са студени исландци, а хора с планинарски сърца.

📊 Маршрутът в цифри (Първа част):

• Начало: Камениста пътека и сипей (лош за слизане, лесен за качване).
• Дължина до снега: ~3.5 км (върви се покрай река, след това по билото).
• Денивелация на котки: Първа сериозна почивка след +800 м.

След около 3.5 километра ходене по каменистото било излязохме на снежната граница. Нашите нови полски приятели вече ни чакаха там и ни дадоха знак: „Време е за котките!“. Сложихме ги бързо. Пред нас се изправиха три стръмни снежни склона. Личеше си някаква стара партина отпреди седмица, но поляците вървяха отпред и набиваха нова, ясна пътека. Докато затягахме котките, те споделиха, че за години катерене в Исландия никога не са хващали такова време – нула облаци, никакъв вятър и брутално, силно слънце.

Влизане в свръзка на 1050 метра

След като преодоляхме около 800 метра денивелация, спряхме за глътка вода и по един бърз десерт за енергия. Продължихме нагоре по три поредни склона, все още без да се обвързваме с въже. На около 1050 метра надморска височина поляците отново ни чакаха. Мястото беше границата на истинския глетчер.

„Тук вече вадете въжето! Стъпваме на сериозния ледник, чакат ни 800 метра денивелация по платото преди финалния щурм“, казаха те.

Направихме бърза тактическа среща, хапнахме по един сандвич, пихме вода и разгърнахме въжето. Планът ни беше перфектен и разпределихме силите стратегически: като най-яки physically, аз (Димитър) застанах най-отпред да водя и да цепя партината, а Данчо застана на другия край, за да ме държи и осигурява отзад. Деси и Марто се наредиха сигурно в средата. Вързахме  „ушета“ (осигурителни възли) през точно два метра и тръгнахме смело напред.

Безкрайното бяло плато

Ходенето в свръзка по ледника се оказа изтощително. На места снегът поддаваше и краката пропадаха леко, което изсмукваше силите двойно по-бързо. След три тежки, леки баира най-накрая излязохме на голямото плато. Това е една безкрайна бяла пустиня, от която обаче върхът Hvannadalshnúkur вече се извисяваше гордо, близо и величествено точно пред очите ни. Платото е толкова огромно, че се наложи да спираме два пъти за почивка, докато го прекосим и достигнем до самото подножие на финалната пирамида. Пред нас оставаха последните 300 метра денивелация. Направихме нов импровизиран „базов лагер“ под върха. За да олекотим раниците за финалния напън, взехме решение да оставим там щеките, допълнителното въже за вадене от цепки и всички останали тежки неща, които нямаше да ни трябват за катеренето по стръмния финал. Кратка почивка, дълбоко вдишване, поглед нагоре… и тръгваме на щурм!

Финалният щурм, еуфорията на покрива на Исландия и 15-часовият ад

Последните 300 метра денивелация се изправиха пред нас като бяла, стръмна стена. Наклонът беше доста отвесен, а по пътя нагоре трябваше да заобиколим една зловещо зейнала, добре открита ледникова цепнатина. Внимавахме във всяка стъпка, но като цяло теренът не ни уплаши. След около 40 минути тежко катерене излязохме на ръба, а след още 10 минути борба с наклона и въздуха стъпихме на самия връх.

Хванадалсхнукюр (Hvannadalshnúkur) беше наш!

Горе гледката беше напълно нереална. Намирахме се на ръба на кратера на угаснал вулкан, чието ядро се разстилаше пред нас като безкрайна бяла пустиня. Накъдето и да се обърнехме – само сняг, лед и небе. Целият преход от паркинга до покрива на Исландия ни отне точно 9 часа. Направихме десетки снимки и видеа, защото да уцелиш такова време в Исландия, и то на самия връх да е абсолютно чисто, е шанс едно на милион. Щастливи, горди и изпълнени с адреналин, метнахме раниците на гърба и поехме обратно.

Обратният път: Когато умората започне да боли

За слизането променихме подредбата в свръзката – Данчо застана най-отпред, а аз (Димитър) останах последен отзад, за да пазя и осигурявам цялата група. Спускането от върха до платото беше технично и доста опасно, затова се движехме бавно и концентрирано. Планът беше да наваксаме с темпото, щом стъпим на равното.

Стигнахме импровизирания базов лагер, събрахме оставените раници, щеки, примки и допълнителни въжета. Почивка от точно 2 минути и „газ“ по безкрайното плато.

Тук вече умората започна сериозно да ни настига. Бяха минали около 10 часа от тръгването, а това бяло плато сякаш нямаше край. Вървиш, а пейзажът не се променя. Когато най-накрая достигнахме края му, бяхме на предела. Краката и коленете ни боляха неистово – напълно нормално след 11 часа непрекъснато газене в снега. Сядахме да почиваме преди всяко следващо спускане по билото, защото силите ни просто изтичаха.

Продължавахме надолу, все още обвързани с въжето и с котки на краката. Спирахме на всеки километър за глътка вода и по някой бърз десерт, за да вкараме малко гориво в мускулите. И изведнъж – пред нас се появи спасителният голям камък! Границата на леда. Свалихме въжето и въхнахме с огромно облекчение. Глетчерът и неговите скрити опасности вече официално бяха зад гърба ни.

Последните 3 километра: Чиста проява на воля

След още 3-4 възвишения стъпихме на твърда, черна земя. Веднага свалихме котките, хапнахме по още един последен десерт за енергия и тръгнахме надолу. Остават „само“ 3 километра до колата, но ни чакаха бруталните 900 метра бърза отрицателна денивелация. Пътят надолу беше истински кошмар. Бяхме толкова пребити, а теренът представляваше стръмен, ронлив сипей, който се хлъзгаше под краката при всяка крачка. Колата дори не се виждаше в далечината. Почивките ни вече зачестиха на всеки 15 минути. Изведнъж, след поредния ляв завой, колата се появи пред очите ни. Беше като лъч светлина в тунела, нищо че все още изглеждаше микроскопична. Седнахме за последна почивка на земята. Погледнахме часовниците – бяха изминали точно 15 часа от старта. Жестоката умора беше изписана на лицето на всеки един от нас. Тогава станах и казах на групата: „Давайте, момчета и момичета! Успяхме, остана съвсем малко!“.
С последни сили, стиснали зъби, извървяхме финалните метри, нахвърляхме багажа в багажника и потеглихме към новия ни хотел.

Радост и болка в едно

Тези 60 километра с колата до следващата ни нощувка в Stuðlagil INN Hostel ни се сториха като цяла вечност. Бяхме толкова емоционално и физически изцедени, че в колата цареше пълна тишина. Парадоксално, бяхме толкова уморени, че в този момент дори не можехме да изпитаме чиста радост от огромния успех. Беше странна смесица от триумф и физическа болка. Към 1:00 ч. през нощта най-накрая се добрахме до хостела. На рецепцията ни посрещна табела: „Моля, не ползвайте душовете след 24:00 часа“. Погледнахме се и просто се изсмяхме – в този момент ни беше абсолютно все тая. Легнахме по леглата и буквално „умряхме“. Така завърши нашето епично, изтощително и незабравимо приключение на Хванадалсхнукюр – може би най-трудният, логистично сложен и непредвидим европейски първенец, който сме катерили до момента!

 

Част 2: Перфектният Исландски пътеводител по Околовръстния път (Ринг Роуд)

След като превзехме покрива на Исландия и оцеляхме след 15-часовия маратон, планинарската мисия беше изпълнена. Оттук нататък обаче нашето приключение се превърна в истинско изследване на дивата природа. В следващите дни се отправихме по прочутия Околовръстен път (Ring Road), за да сглобим най-пълния пътеводител за острова.

Ето какво посетихме в следващия етап от пътуването ни:

Ден 4: Черният плаж на холивудските филми и скритите каньони

След заслужената почивка в Stuðlagil INN Hostel, Ден 4 ни отведе към източните фиорди и драматичните северни каньони. Този регион е по-дивоват, по-малко населен и крие едни от най-красивите природни феномени на Исландия.

1. Полуостров Stokksnes (Стокснес) и планината Vestrahorn (Вестрахорн)

Това е едно от най-фотогеничните и сурови места в цяла Исландия. Планината Vestrahorn се издига рязко на 454 метра височина директно от лагуната и черните пясъчни дюни. Черният плаж на полуостров Stokksnes често е залят от тънък слой вода, който действа като гигантско огледало. Мястото изглежда толкова мистично, че е привлякло десетки холивудски продукции, включително сцени от филми на Marvel и сериала Witcher.

• Viking Village (Викингското селище): В подножието на планината се намира перфектно запазен декор на викингско селище с дървени къщи и тревни покриви. Построено е през 2010 г. за филм, който така и не бива заснет, но днес е страхотна атракция за разходка в миналото.
• Stokksnes Lighthouse (Фарът на Стокснес): Малкият фар на върха на полуострова допълва суровата панорама, където вълните на Атлантика се разбиват в острите скали.

2. Водопадът Beljandi (Белянди)

Едно истинско скрито съкровище извън утъпканите туристически пътеки на Източните фиорди. За разлика от комерсиалните водопади, Beljandi се намира в по-изолиран район и до него се стига по черен път. Той не залага на огромна височина, а на мощ и ширина – реката се спуска на два основни етажа през базалтови скали, образувайки красива мрежа от бързеи.

3. Водопадът Flögufoss (Фльогуфос)

Разположен в живописния долина Breiðdalur, този водопад е висок около 60 метра. Водата пада от висок скален корниз, но най-интересното тук е геоложката формация над него. Точно над върха на водопада има малка естествена каменна арка, през която реката преминава, преди да полети надолу. Самият преход до подножието му е кратък, спокоен и много приятен.

4. Каньонът и водопадът Stuðlagil (Студлагил)

Денят завърши с абсолютното величие на каньона Stuðlagil – място, което допреди няколко години е било скрито под водите на мощна ледникова река. След изграждането на близкия язовир, нивото на водата пада и разкрива най-голямата колекция от шестоъгълни базалтови колони в Исландия. Каньонът изглежда като декор от фантастичен филм. Синьо-зелената вода (която понякога е сива в зависимост от сезона и ледниците) контрастира брутално с перфектните тъмни базалтови стълбове, които се издигат на десетки метри право нагоре. В района се намира и красивият водопад Stuðlafoss, чиято водна струя пада по същите тези базалтови колони.
След този дълъг ден, изпълнен с километри и гледки, се насочихме обратно към нашето убежище – Stuðlagil INN Hostel за втора нощувка.

Ден 5: Земята на огъня – извънземните пейзажи на Севера

Ден 5 ни отведе в сърцето на геотермалната и вулканична активност на Исландия – района около езерото Миватн (Mývatn). Тук земята буквално ври, пуши и бълва сяра. Пейзажите се промениха драстично, напомняйки по-скоро за Марс или Луната, отколкото за нашата планета.

Ето бруталната селекция от феномени, които отметнахме в този ден:

1. Водопадът Dettifoss (Детифос) – Чудовището на Европа

Започнахме ударно с най-мощния водопад в цяла Европа. Dettifoss е широк 100 метра, а водата пада от 44 метра височина с такова чудовищно количество, че земята под краката ти вибрира в радиус от стотици метри. Сивата, кална ледникова вода се спуска в каньона Jökulsárgljúfur с оглушителен тътен. Пръските вода образуват постоянни дъги, но и те мокрят до кости за секунди. Мястото е толкова зловещо и мащабно, че Ридли Скот го избра за откриващата сцена на филма си „Прометей“.

2. Водопадът Selfoss (Селфос)

Само на около километър нагоре по течението на същата река се намира водопадът Selfoss. Макар и по-нисък (около 11 метра), той е изключително красив и елегантен. Представлява дълга, извита под формата на подкова поредица от десетки по-малки водопади, които се изливат едновременно в каньоните. Разходката до него си заслужава, за да видиш пълния контраст с бруталната мощ на Детифос.

3. Вулканичната зона Krafla (Крафла)

Навлязохме в една от най-активните вулканични зони в Исландия. Krafla е огромен вулканичен калдерен комплекс. Основната ни цел тук беше кратерът Víti (чието име на исландски буквално означава „Ад“). На дъното на този перфектен кратер се е образувало зашеметяващо езеро с непрогледен, тюркоазено-син цвят, а около ръба му има пътека за разходка с гледки към застиналите черни лавови полета от последните изригвания през 80-те години.

4. Геотермалната зона Hverir (Хверир)

Ако искате да разберете какво е усещането да стъпите на друга планета, това е мястото. Hverir (или Намафял) е голямо геотермално поле в подножието на оранжев хълм. Земята тук е оцветена в жълто, червено и сиво от минералите, няма никаква растителност, а отвсякъде бълват димящи фумароли и врят кални котли. Миризмата на развалени яйца (сяра) е толкова силна, че ти спира дъха, но гледката на димящата земя те кара да забравиш за нея.

5. Пещерата Grjótagjá (Грьотагя) – Кабинетът на Джон Сноу

Тази малка лавова пещера крие в себе си термално езеро с кристално чиста, синя вода. В миналото местните са я използвали за къпане, но след вулканичната активност на Крафла температурата на водата се покачи драстично (сега е около 43-46°C) и къпането вътре е строго забранено. Мястото стана световноизвестно от сериала „Игра на тронове“ – именно тук беше заснета емблематичната романтична сцена между Джон Сноу и Игрит.

6. Вулканичният кратер Hverfjall (Хверфял)

Това е един от най-големите и перфектно запазени кратери от този тип (Tuff ring) в света. Издига се на около 400 метра и е широк близо 1 километър. Изкачихме се по стръмната черна пътека от вулканична пепел до горе. Разходката по самия ръб на кратера предлага брутална 360-градусова панорама към цялото езеро Миватн и околните лавови полета. Изглежда като гигантски сив стадион, създаден от природата.

7. Лавовият лабиринт Dimmuborgir (Димуборгир)

В превод името означава „Тъмните замъци“. Това е огромна площ, осеяна с причудливи, драматични структури от черна лава, формирани преди около 2300 години. Процесът е оставил кухини, високи стълбове и естествени сводове (най-известният е „Църквата“), които приличат на руини от древен, мистичен град. Според исландския фолклор това е мястото, което свързва земята с ада, и е дом на злите елфи.

8. Псевдократерите Skútustaðagígar (Скутустадагигар)

Завършихме деня на самия бряг на езерото Миватн с тези феноменални земни форми. На пръв поглед изглеждат като истински вулканични кратери, но всъщност са псевдократери. Образували са се, когато гореща лава е преляла върху влажните блата на езерото, хванатият отдолу газ е експлодирал и е създал тези перфектни зелени конуси. Днес те са покрити с трева и разходката между тях на залез слънце беше перфектният финал на деня.

След този интензивен маратон от 8 извънземни локации, се настанихме за заслужена нощувка в Vogar Travel Service – стратегическо и много уютно място точно в района на езерото Миватн.

Ден 6: Водопадът на боговете, най-старата църква и каменният трол

На шестия ден от нашето приключение оставихме зад гърба си пушещата земя на Миватн и се отправихме на запад към живописния полуостров Снайфелснес. Маршрутът за деня ни преведе през исторически места, драматични каньони и един от най-странните скални феномени в океана.

Ето локациите, които заснехме и изследвахме в този ден:

1. Goðafoss (Годафос) – Водопадът на боговете

Започнахме деня с едно от най-свещените места в исландската история. Goðafoss е невероятно красив водопад с форма на полумесец, широк около 30 метра. Водата на река Скялфандафлот пада от 12 метра височина, разделена на няколко грандиозни ръкава от черни базалтови скали.

Исторически факт: През 1000 г. от н.е. законоговорителят на Исландия Торгейр Торкелсон взема съдбоносното решение страната да приеме християнството. На връщане от народното събрание (Алтинг), като символ на новата вяра, той хвърля езическите идоли на скандинавските богове (Один, Тор и Фрейя) право в бушуващите води на водопада. Оттам идва и името му.

2. Торфената църква Grafarkirkja (Графаркиркя)

Направихме леко отклонение от главния път, за да се докоснем до истинска антика. Grafarkirkja е официално най-старата торфена църква в Исландия, датираща от втората половина на XVII век (около 1670 г.). Тя е една от малкото останали църкви с традиционен покрив от жива трева и чимове. Мястото е изключително мистично и уединено. Вътрешността ѝ е уникална с детайлните си дърворезби, което е рядкост за исландската архитектура от този период. Изглежда сякаш е излязла директно от приказка за хобити.

3. Скалата Hvítserkur (Хвитсеркур) – Вкамененият трол

Продължихме на север към полуостров Ватнснес, където в залива Хунафлои се издига внушителната 15-метрова базалтова скала Hvítserkur. Заради двете дупки в основата си, оформени от океанските вълни, скалата прилича на гигантско животно, което пие вода – едни виждат в нея дракон, други слон или носорог. Според местния фолклор обаче, това е трол, който забравил да се скрие от слънцето и се вкаменил на зазоряване. Името ѝ буквално означава „Бялата риза“, дължащо се на хилядите птици, които гнездят по нея и са я оцветили в бяло.

4. Каньонът Kolugljúfur (Колуглюфюр)

Последната ни голяма спирка за деня беше този брутален, но по-малко популярен сред масовите туристи каньон. Kolugljúfur е дълбок около 40-50 метра и е изваян от водите на река Видидала. Точно на входа на каньона реката се спуска в поредица от шумни и мощни водопади, известни като Kolufossar. Изграденото мостче над самия каньон ни позволи да погледнем право в дълбоката паст, където водната стихия е разцепила земята. Легендата разказва, че каньонът е изкопан и наречен на великанката (трол) Кола, която живеела там и обичала да спи в бързеите на реката.
След този дълъг преход през северните фиорди и исторически забележителности, се насочихме към чаровното рибарско градче Стикисхолмур, разположено на северния бряг на полуостров Снайфелснес. Там се настанихме за заслужена нощувка в уютния The Stykkishólmur Inn (Stykkishólmur Inn by Ourhotels).

Ден 7: Полуостров Снайфелснес – Исландия в миниатюра и завръщане в столицата

Седмият ден ни предложи може би най-наситената и разнообразна програма от цялото пътуване. Полуостров Снайфелснес често е наричан „Исландия в миниатюра“, защото на една сравнително малка територия събира абсолютно всичко – вулкани, черни плажове, водопади, фиорди и диви животни. Изследвахме го отгоре до долу, преди да се отправим към финалната права в Рейкявик.
Ето списъка на чудесата, през които преминахме:

1. Кинематографичната планина Kirkjufell (Киркюфел)

Започнахме сутринта с емблемата на Исландия. Kirkjufell (в превод „Църковната планина“) е най-фотографираният връх в страната заради своята специфична, изолирана конусовидна форма. Феновете на „Игра на тронове“ веднага ще я познаят като „Планината с формата на стрела“ от северен Валарис. Спряхме на паркинга до близкия водопад Kirkjufellsfoss, откъдето се прави класическата снимка – преден план с падащата вода и извисяващия се връх на заден план.

2. Водопадът Svöðufoss (Сводюфос)

Малко по-нататък по пътя се отбихме до този изключително красив и незаслужено пренебрегван от масовия турист водопад. Svöðufoss се спуска от 10-метрова отвесна стена от перфектни шестоъгълни базалтови колони. Пътеката до него предлага страхотна разходка сред природата, а на заден план, ако времето позволява, величествено се издига ледникът Снайфелсйокул.

3. Sæljós GK-2 – Призрачният кораб от Sandgerði

Докато изследвахме крайбрежието, попаднахме на много интересна детайлна забележителност – останките на рибарския кораб Sæljós GK-2. Исландия е известна с корабокрушенията си поради бурните северни води. Снимането на тези ръждясали метални скелети на фона на суровия океан винаги придава страхотна, призрачна атмосфера на планинарските кадри.

4. Вулканичният кратер Saxhóll (Саксхол)

Изкачихме се на този перфектно оформен кратер, който е избухнал преди около 3000 години. За разлика от други места, където катеренето по ронлива пепел е кошмар, тук исландците са изградили страхотно, награждавано с архитектурни призове метално стълбище, което се вие около хълма. Изкачването отнема около 10 минути, а отгоре се открива брутална панорама към безкрайните лавови полета на националния парк.

5. Черният плаж Dritvík Djúpalónssandur (Дюпалонсандур)

Това е драматичен плаж с черни вулканични камъчета (наречени „Перлите на Дюпалон“). На брега все още стоят разпръснати ръждясалите останки от английския траулер Epine, претърпял корабокрушение тук през 1948 г. На плажа се намират и 4-те исторически „камъка за тестване на силата“ (Aflraunasteinar), с които в миналото рибарите са доказвали дали стават за тежката работа в морето. Най-малкият тежи 23 кг, а най-големият – цели 154 кг!

6. Скалните игли Lóndrangar (Лондрангар)

Тези две гигантски базалтови вулканични игли се издигат на 75 и 61 метра височина директно от океана. Те са останки от древен кратер, който е бил почти изцяло ерозиран от силните вълни. Мястото изглежда като средновековен замък в морето и е дом на хиляди гнездящи морски птици.

7. Arnarstapi Cliff Viewpoint (Арнарстапи)

Спряхме в чаровното селце Арнарстапи за бърза пешеходна разходка по крайбрежната пътека. Тук скалите от базалтови колони са брутално нарязани от океана. Най-известната точка е естественият скален мост Gatkklettur, оформен като кръгъл отвор в скалата, през който вълните преминават с чудовищна ярост. На входа на пътеката ви посреща и огромната каменна статуя на полубога-полувеликан Бардур, пазител на района.

8. Проломът Rauðfeldsgjá (Раудфелдсгя)

Това е огромна, дълбока и изключително тясна пукнатина, разцепила огромната скална стена на планината Botnsfjall. Според легендите тук са се разиграли трагични семейни драми между великани. Ако сте с водоустойчиви обувки и яке, можете да влезете навътре в самата теснина, газейки в малката река, където стените се затварят над главата ви и остава съвсем тънка ивица светлина.

9. Плажът Ytri Tunga (Итри Тунга) и срещата с тюлените

За разлика от повечето черни плажове в Исландия, Ytri Tunga изненадва със своя златист пясък. Основната причина да спрем тук обаче беше местната колония от диви пристанищни тюлени. Те обожават да се излежават върху големите скали, покрити с кафяви водорасли, само на няколко метра от брега. Бяха изключително любопитни, напълно свикнали с хората и позираха перфектно за финалните ни кадри от полуострова.

Завръщане в цивилизацията: Разглеждане на Рейкявик

След като затворихме пълния кръг около полуострова, се отправихме на юг към столицата Рейкявик. След дни прекарани в дивата природа, ледниците и самотата на планините, градският живот ни се стори странен, но много приятен. Направихме бърза вечерна разходка из емблематичните места на града:

• Монументалната църква Hallgrímskirkja, чиято архитектура е вдъхновена от базалтовите колони, които виждахме навсякъде из острова.
• Ултрамодерната концертна зала Harpa с нейната стъклена фасада, напомняща на ледени кристали.
• Цветната централна улица Laugavegur за по бира и заслужена вечеря.

Завършихме този дълъг ден с настаняване в уютната и стратегически разположена в самия център на града къща за гости Downtown Reykjavík Baldursbrá Guesthouse.

 

Ден 8: Златният кръг и гмуркане между два континента

На осмия ден от нашето приключение се насочихме към класиката на Исландия – прочутия маршрут Златният кръг (Golden Circle). Този ден обаче не беше просто туристическа обиколка, а включваше едно от най-екстремните и уникални преживявания в живота ни – гмуркане в ледените води между две тектонски плочи.

Ето как премина денят ни по точки:

1. Националният парк Thingvellir (Тингветлир) и разломът Silfra (Силфра)

Започнахме сутринта в Тингветлир – място с огромно историческо и геоложко значение. Тук през 930 г. е основан първият парламент в света (Алтингът). Чисто географски обаче, тук Северноамериканската и Евразийската тектонски плочи се раздалечават с около 2 см на година, образувайки масивни пукнатини в земята.

• Шнорхелинг в цепнатината Силфра: Бяхме букнали това преживяване предварително през платформата GetYourGuide. Silfra е единственото място в света, където можете да плувате буквално в процепа между Евразия и Северна Америка. Цепнатината се запълва с разтопена вода от близкия ледник Лангйокул. Преди да достигне тук обаче, водата пътува под земята през пореста вулканична лава, която я филтрира перфектно. Резултатът? Водата е толкова кристално чиста, че е годна за пиене, а видимостта под повърхността достига до непостижимите 100 метра! Облечени в дебели сухи костюми (dry suits), за да оцелеем в температурата от 2-4°C, се пуснахме по течението. Чувството да виждаш неоновите сини и зелени цветове на скалите под себе си на такава дълбочина е неземно. Мястото абсолютно заслужено се нарежда сред 10-те най-добри локации за гмуркане в света.

2. Геотермалната зона Geysir (Гейсир)

След като измръзнахме подобаващо в Силфра, се отправихме към долината Хаукадалур, за да се стоплим край земните недра. Тук се намира бащата на всички гейзери – Великият Гейсир, дал името на този природен феномен в цял свят (днес той е неактивен). За сметка на това, неговият по-малък брат Strokkur (Строкур) работи като часовник. На всеки 5 до 10 минути той изригва с чудовищна сила, изхвърляйки стълб от вряща вода и пара на височина между 20 и 40 метра. Снимането му изисква търпение и правилна позиция спрямо посоката на вятъра, ако не искате да бъдете изкъпани с топла сярна вода.

3. Могъщият водопад Gullfoss (Гулфос) – Златният водопад

Последната голяма спирка от Златния кръг беше Gullfoss. Разположен в каньона на река Хвита, този водопад е един от най-обичаните и мащабни на острова. Водата прави рязък завой и пада на два етажа (първият е 11 метра, а вторият – 21 метра) право в дълбока, тясна пукнатина, която изглежда така, сякаш поглъща реката. Пръските вода тук са толкова силни, че над каньона почти винаги се образуват огромни дъги. Мащабът и тътенът на това място те карат да се почувстваш микроскопичен.

След като затворихме Златния кръг, се върнахме обратно за допълнително разглеждане на Рейкявик. Използвахме времето да се разходим по крайбрежната алея, да видим скулптурата Sólfar (Слънчевият пътешественик), която прилича на викингски кораб, и да хапнем по нещо традиционно в местните ресторанти. За втора поредна вечер се прибрахме за сън в проверената ни и удобна база – Downtown Reykjavík Baldursbrá Guesthouse.

Дни 9 и 10: Петък вечер в Рейкявик, заслужен релакс и равносметката

Всичко си има край, дори и едно епично исландско приключение. Последният ни ден на острова започна малко по-бавно от обикновено.

Ден 9: Последни щрихи, сувенири и Синята лагуна

Сутринта ни посрещна с лек… планинарски махмурлук. Все пак беше петък вечер в Рейкявик, а столицата е известна с бурния си нощен живот. Обиколихме местните барове, чухме хубава музика и се сблъскахме челно със солените цени на исландската бира, но удоволствието си заслужаваше.

След бърз душ и закуска се пуснахме по цветния център на града, за да напазаруваме сувенири за вкъщи. Когато приключихме с пазара, запалихме колата за последно. Имахме план за още три забележителности в района, но единодушно решихме, че след целия този интензивен маратон, емоциите и километрите вече ни идват в повече. Имахме нужда от едно-единствено нещо: чист релакс.

• Blue Lagoon (Синята лагуна): Отправихме се към най-известния геотермален спа комплекс в света. Разположена по средата на черно лавово поле на полуостров Рейкянес, лагуната е пълна с млечносиня, богата на силиций и сяра минерална вода, чиято температура е перфектните 37-39°C. Да се отпуснеш в тези топли води и да си сложиш от бялата силициева маска на лицето, докато хладният исландски вятър те брули, беше най-якият възможен завършек на пътуването. Тялото ти буквално ти благодари за това след преживения стрес по ледниците.

Напълно рестартирали, оставихме вярната ни кола в рент-а-кар агенцията и се насочихме към международното летище в Кефлавик. В 00:20 ч. излетяхме посока Франкфурт, откъдето в 7:30 ч. сутринта хванахме връзката за родната София.

Ден 10: Отново у дома

Около 12:00 ч. на обяд българско време вече бяхме кацнали и се прибирахме по домовете си. В Перник си казахме силно „Чао!“ с Данчо, обещавайки си следващото голямо планинарско виждане да е съвсем скоро.
Финална равносметка за „Планински спомени“
Така завърши тази феноменална, изтощителна и изключително успешна екскурзия до покрива на Исландия. За тези 11 дни успяхме да превземем бруталния и непредвидим първенец Хванадалсхнукюр (Hvannadalshnúkur) изцяло сами, демонстрирайки истински балкански инат и воля. Зад гърба си оставихме малко над 2700 изминати километра по Околовръстния път. Променихме плановете си десетки пъти, пазарихме се с шофьори, надхитрихме местен гид, плувахме между тектонски плочи и заснехме десетки водопади, каньони, плажове и айсберги. Всичко това – за да сглобим този уникален и напълно автентичен пътеводител за Земята на Огън и Лед.

До нови срещи по върховете!

Малко снимки от прехода: