Странджа – Връх Голямо Градище 710 м.
Дата на изкачване: 14 май 2022 година.
Планина: Странджа
Връх: Голямо Градище – 710 м.
Изкачили върха: Димитър Томов, Десислава Маринова
Височина в Странджа: № 1
Проект: „39 първенци в България“
Изкачена надморска височина: 151 м.
Разстояние на прехода: 2,2 км (в едната посока).
Време за изкачване: 0:42 минути нагоре, 0:30 минути надолу.
Необходима екипировка: Обща туристическа екипировка.
Описание на изкачването: Нормален преход с надморска височина над 150 м.
Най-добро време за посещение: целогодишно.
Настаняване: Без
Ограничения: Не
Карта на маршрута до Голямо Градище от пътя
Най-ниският „първенец“ и котешките мумии: Перник в Странджа
Здравейте, банда! Днес ще ви разкажа за едно приключение, което ме прати от коравите чукари на Краището и Рила право в сърцето на мистичната Странджа. Целта? Връх Голямо Градище.
Сега, като кажа „връх“, не си представяйте алпийски стени. Тук говорим за 710 метра надморска височина. Да си признаем – за нас това е по-скоро лек наклон за загрявка преди работа, но пък е най-високата точка на Странджа у нас. И както казваме в Перник: „Не е важно колко е високо, важно е да го погазиш!“ Това изкачване не беше просто разходка за здраве. Правим го като част от нашия голям проект „39-те планински първенци на България“. Може да е нисичко, но без Голямо Градище колекцията не е пълна! Решили сме да ги минем всичките – от Мусала до тук!
Маршрутът: Разходка с дъх на Турция
Тръгнахме от главния път Малко Търново – Турция. Малко преди границата има отбивка за местността Градището. Граничните полицаи ни хвърлиха по един поглед, ама като ни видяха сериозната физиономия , само кимнаха: „Минавайте, няма проблем!“
Преходът е по-лесен и от опашка пред Кауфланд в събота сутрин. Около 30 минути леко подтичване по черен път (2.2 км), малко горска хладина и – хоп! – вече си на върха. Там са построили една дървена кула. Качиш ли се горе, Странджа се разстила пред теб като зелено море, а половината гледка всъщност е в Турция. Гледаш и си викаш: „Ей, много голяма тая планина, бе!“
Мистиката: Бастет, Ванга и „Досиетата Х“
Но тук не идваме само за панорамата. В подножието на върха е голямата работа – Пещерата на Бастет. Тук нещата стават като във филм на Индиана Джоунс.
Легендата (и Людмила Живкова) казва, че тук е погребана египетската богиня с глава на котка. Имало мистериозни карти от животинска кожа, саркофази от черен гранит и пророчества на баба Ванга. Според нея тук е скрита историята на света за 4000 години напред и назад.
Като влезеш, виждаш купища малки котешки фигурки и статуетки, оставени от хора, търсещи енергия. Аз лично енергията си я нося от Перник, ама мястото наистина те кара да настръхнеш. Гледаш скалите и чакаш някой саркофаг да изскочи отдолу.
След върха: На гости при Зелениката
След като „превзехме“ върха и поздравихме египетските богове, не спряхме дотук. За да е пълно преживяването, отпрашихме към Зеленика с гората.
Ако не сте чували, странджанската зеленика е голямата гордост на този край. Това не е просто някакъв храст – това е реликва, оцеляла от ледниковия период! Бяхме там точно навреме, за да я видим в пълния ѝ блясък. В тази гора човек се чувства като в джунгла – влажно, вечнозелено и някак магично. Дори един перничанин може да оцени такава красота, докато си проправя път през гъсталака. Зелениката е като нас – издръжлива, чепата и не вирее навсякъде!
Финални думи:
Ако сте в района, отбийте се! Става за семейна разходка, за снимки и за малко „космическо презареждане“. А след като покорите „гиганта“ от 710 метра, може да скочите до водопад Докузак или Мишкова нива – там също има какво да се види.
Трудност: 1/10 (за баби и перничани).
Мистика: 10/10 (ако вярвате на котките).
Статус: Първенец на Странджа – Изкачен!
Следващият път ще ви водя на места, където въздухът е по-рядък, а винкелът – по-тежък! Дотогава – умната в планината!
Малко снимки от прехода:
